Империя на бури

– Превъзходна си – пророни той до устните й и езикът му проникна между тях.

Твърдината му се опря в нея и тя повдигна таз, жадна да се притисне към него, готова на всичко да облекчи нарастващата болка между краката си. Роуан простена и тя се зачуди дали в целия свят имаше друг мъж, който би дръзнал без капка страх да легне гол с горяща жена.

Тя пъхна ръка между телата им и когато я сключи около същината му, дивейки се на облечената в кадифе стомана, Роуан простена отново и се притисна към дланта й. Елин откъсна уста от неговата, впери поглед в боровозелените му очи и плъзна ръка по гладката му кожа. Той сведе глава – не за да я целуне, а за да наблюдава движенията й.

Бесен вятър, пропит с лед и сняг, профуча край тях. Този път тя се засмя. Роуан обаче я сграбчи за китката и махна ръката й. Тя отвори уста да възрази, жадна да го докосва още, да го вкусва още.

– Остави на мен – промълви гърлено той до блесналата от морска вода кожа между гърдите й. – Нека аз те докосвам.

Гласът му трепереше толкова, че Елин вдигна брадичката му с палец и показалец.

Страх и облекчение проблеснаха в замъгления му от лъст поглед. Сякаш искаше да я докосва не просто за да й достави удоволствие, но и за да си напомни, че е оцеляла днес, че е в безопасност. Тя се поизправи и докосна устните му със своите.

– Да видим какво можеш, принце.

Роуан се усмихна похотливо и се отдръпна от нея, за да прокара широка ръка от гърлото й чак до кътчето, където се съединяваха бедрата й. Елин потръпна задъхано от собственическия му допир, а той хвана всяко от бедрата й и отвори краката й, разкривайки я напълно пред себе си.

Поредната вълна се разля покрай тях и хладната й вода сякаш обсипа с хиляди целувки кожата й. Роуан целуна пъпа й, единия й хълбок.

Елин не можеше да откъсне поглед от сребристата му коса, озарена от солената вода и лунната светлина, от здравите ръце, които я държаха открита пред него, докато спускаше глава между краката й.

И докато Роуан я вкусваше на онзи плаж, докато се смееше до влажната й кожа, а тя крещеше името му с дрезгав глас, отекващ над палмите, копринения пясък и водата, Елин загърби здравия разум.

Залюля ханша си в хватката му, умолявайки го да продължава, да не спира. Той й се подчини, прониквайки с пръст в нея, докато езикът му галеше онова съкровено място и о, богове, всеки момент щеше да избухне в звезден огън...

– Елин – изръмжа умолително той.

– Моля те – простена тя. – Моля те.

Горещият й вопъл го срази. Пак се надигна над нея и от гърлото й се изниза тъничък звук – или тихо скимтене, или името му.

Роуан зарови едната си ръка в пясъка до главата й, вплитайки пръсти в косите й, а с другата насочи онази така жадувана част от себе си към сърцевината й. При първия му допир тя забрави собственото си име. А когато проникна в нея с нежни, въртеливи тласъци, изпълвайки я сантиметър по сантиметър, забрави, че е кралица с отделно тяло и кралство, и цял свят, който да брани.

След като Роуан се настани надълбоко в нея, разтреперан от въздържание, за да й даде време да се пригоди, тя вдигна горящи ръце към лицето му и вятър и лед зафучаха край тях, затанцуваха по вълните с ивици пламък. В очите му нямаше думи; нито пък в нейните.