Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
След време Рулке отвори очи, вторачи се в нейните и освободи смъдящата и ръка. Нейните безкръвни тънки пръсти останаха да лежат върху огромната му десница. Той вдигна ръката й към устните си, целуна пръстите и я пусна.
Вглеждаше се в него с гладен копнеж и беше наясно, че той разбира това. Изобщо не забелязваха гашадите, които се бяха събрали около тях в съвършен кръг и се блещеха. В един миг, сякаш подтикнати от общ ум, стотината гашади изреваха одобрително и ги оставиха насаме в грамадната зала. Дори завистта на Йеча отстъпи пред прозрението.
Коленете на Мейгрейт отказваха да я задържат права, Тръсна глава и заби поглед в пода, поаленяла от свян.
— Какво ми е? — мънкаше Рулке, — Не съм губил така власт над себе си. Ела при камината. Свали наметалото и палтото.
— И с тях ми е добре.
Тя все пак съблече връхните си дрехи и ги преметна на подложената му ръка. Пак си спомни нощта, когато се срещнаха, буйството на стихиите около купола на покрива на цитаделата. Не забравяше и че тогава не носеше нищо освен лепнеща по тялото й къса нощница.
— Не ме зяпай — помоли го, защото пред този поглед сякаш отново остана гола. — Притесняваш ме.
— Не бих искал да ти причинявам никакво неудобство, но не мога да откъсна поглед от тебе.
Все пак Рулке се извърна. Плесна с ръце и влезе не гашад, а съвсем хилав младеж. Домъкна се през залата и се поклони. Имаше трапчинка на брадичката.
— Донеси гозби и питиета, Джанс — заповяда му Рулке.
Мейгрейт чакаше, склонила глава встрани. Държеше се царствено, но изгаряше отвътре. Рулке й посочи кресло, остана прав, докато седне, и тогава придърпа друго кресло към нейното.
— Защо дойде?
Да, защо бе дошла? Мощта на Рулке беше навсякъде наоколо — събраните тук гашади, машината насред залата, това чудовищно черно творение с блясък като от масло по повърхността. И самият той. Значи такива били кароните. Отново почувства влечението и към него, и към цялата му раса. Колко малобройна беше, а какво бе постигнала…
„Може би защото съм трикръвна. Ако ще половината ми кръв да е от фейлемите, никога не съм принадлежала към тях заради Фейеламор. И Сантенар е част от мен, но далеч не е всичко. Колко неутолимо се стремя към наследеното от кароните! Може ли той да ми го даде?“ — Дойдох да те предпазя от съюз с Фейеламор — започна Мейгрейт. — Знам какво имаш — тя стрелна с недоловим поглед машината — и какво ти липсва. Но не се съюзявай с нея. Умолявам те.
— С Фейеламор ли? — изви вежди озадаченият Рулке. — Що за нелепост!
Джанс се върна, понесъл непохватно ниска масичка. Влезе пак с прибори, блюда и кана. Мейгрейт видя какво му пречи — китката на едната му ръка беше отсечена. Рулке й наля от каната. Течността беше гореща, имаше вкус на пипер.
— И защо да не го правя? — подхвана пак разговора той.
— Възбраната отслабва и се разпада. Ако я разкъсаш, Сантенар е обречен.
— Разбирам това — кимна Рулке. — Познавам и рисковете, но съм проучвал Възбраната и ще се справя.
— В нея има неравновесие — настоя Мейгрейт. — Нима не го откри, когато се възползва от своята машина? Аз се сблъсквам с него при всяко отваряне на портал.
— Отваряла си портали?! — слисано промърмори той. Скочи, отиде до стълбата и се върна. — Как тъй? С какво устройство си помагаше?
— Научих се от Фейеламор. — Описа му нескопосания опит. — Липсва и увереност, а и знания. Но щом узнах как се прави, открих у себе си дарба. Сега не се нуждая от устройства. Успея ли да задържа образа на целта, нищо друго не ми е потребно.
— Каква е тайната ти? — въздъхна Рулке. — Не съм срещал друга като тебе.
Нямаше причина да крие.
— Баща ми е от фейлемите. Другите ми дядо и баба са Шанд, когото може би познаваш като Гилиас, и Ялкара. Аз съм трикръвна.
Той отново подскочи над креслото.
— Сега проумях!
— Кое?…
— Каран се свърза с тебе в Нарн, аз намерих връзката и я насочих за пробуждането на моите гашади. Но досега все недоумявах как съм забелязал мисловна връзка чак от Нощната пустош. Трикръвна с трикръвна, най-рядката… и най-силната.
— И преди това се опитахме да създадем мисловна връзка помежду си, във Физ Горго. Тогава не сполучихме.
— Защитите, наложени от Игър, са били прекалено потискащи. Ахаа… — издиша той. — Създаваш портали, разчитайки единствено на себе си. Ех, ако можеше да предадеш тази заложба на следващите поколения…
— Не ми се вярва — хладно се засмя Мейгрейт, а коремът й се стегна неприятно. — Трикръвните са безплодни.