Дребната старица, която наруши всички правила

– За бъдещето! – каза той и погледна в деколтето на Барбара.

Основното ястие се състоеше от печена пуйка с луксозна гарнитура от картофи и зелен фасул. Всички разтъркаха очите си, защото не можеха да повярват, че това се случва наистина.

– Прилича на банкета за връчването на Нобеловите награди – отбеляза Кристина.

– Липсват само парите за наградата – изцвили Ана-Грета.

Шумът във всекидневната се усили, докато възрастните обитатели на дома се забавляваха, макар че много от тях се питаха дали не сънуват. Но когато Долорес се изправи и с ръце, сключени като за молитва, благодари на своя син за парите, всички разбраха, че са в старческия дом, както обикновено. След нейната кратка реч отново угасиха светлините, разнесе се ефектен дим и пак се появиха двамата сервитьори. Под акомпанимента на музика и пулсиращи диско светлини, те поднесоха малиново сорбе и шоколадов сос в малки чинийки, украсени с лимоново пюре. С изключение на факта, че диско светлините предизвикаха два епилептични припадъка, всичко мина добре.

Когато наближи осем часът, сестра Барбара плесна с ръце.

– Скъпи приятели, става късно. Скоро ще бъде време да се оттеглим.

– Нищо подобно! – извикаха възрастните хора в един глас.

Но преди тя да успее да каже още нещо, директор Матсон се изправи от мястото си.

– Тази вечер е много специална – започна той. – На първо място искаме да благодарим на Долорес, че ни осигури това празненство, но освен това искам да направя едно съобщение.

– Сигурно пак ще съкращават персонала – измърмори Марта.

– По-рано сестра Барбара ви каза, че се сливаме с два други старчески дома, но това не е единственият повод за нашето празненство. Двамата със сестра Барбара се сгодихме!

– А, ясно – промърмори Марта на себе си. – Така не ви се налага да плащате за собственото си празненство, скъперници такива.

Вратата се отвори и двамата сервитьори се появиха отново с някаква странна машина, която пускаше мехури. Те бяха прозрачни и блестящи и танцуваха на диско светлините. Марта и Умника тайничко погледнаха към пазарската количка на Долорес. Това празненство сигурно беше струвало цяло състояние и нямаше да мине много време, преди на Долорес да й се наложи да бръкне по-надълбоко в количката и да открие, че там има само вестници. Марта се приведе към Умника.

– Трябва да действаме още утре или най-късно до края на седмицата.

– Да, знам. Не е невъзможно, макар че нямахме време да се подготвим както трябва. Но все пак имаме Андерс...

Те се оттеглиха в нейната стая и със спускането на нощта се заеха да чертаят планове с лист и химикалка в ръка. Най-сетне Умника с гордост каза:

– Мисля, че никой никога не е виждал такъв обир.

– И аз мисля така – отговори Марта и се усмихна.