Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Гневът й се удвои през първата нощ, последвала пристигането на още чужденци. Врявата, идваща откъм техните помещения, се увеличи. Арн накратко й обясни, че празнуват Лайлат ал-Кадр, което означава "Нощта на откровението". Попита за какво откровение става дума и кръвта във вените й замръзна, като разбра, че честват деня, в който Мохамед е имал първото си откровение.
Мохамед! Този Сатана с човешко лице, който се изкарваше Господ! Тази ерес, причинила толкова страдания на християните в Светите земи, където трябваше да влязат в битка с тези дяволи, с тези рогати чудовища!
Арн изглежда не забеляза, че е изпаднала в смут, и прояви повече интерес към плътските удоволствия, като побърза да й го докаже. В такъв един момент Сесилия трудно би могла да скочи от леглото, да тупне с крак и да заяви, че предпочита да говорят за Мохамед. Остави се на любовния плам на съпруга си и забрави за всичко останало.
Два или три дни по-късно, той я помоли да облече най-хубавата си рокля за предстоящата празнична вечер. Попита го къде ще ходят и той й отговори, че е толкова близо, че могат да отидат и пеша. Тя го прие като шега, но той й показа своите празничните дрехи, които беше подредил на леглото над сватбеното си синьо наметало.
Малко преди залез-слънце Марк и Яков Вахтиян, официално облечени, както и брат Гилберт, облечен в прекрасна бяла роба, дойдоха да вземат Арн и Сесилия, за да ги отведат на празника. В двора вече се носеше миризмата на овнешко печено, примесена с аромата на непознати подправки.
Сесилия не беше влизала в сградата за гости от времето, когато Арн я беше развел из нея, за да й я покаже. Сега не можа да я познае. Към килимите, които си спомняше, имаше добавени нови, с още по-ярки цветове, а стените бяха облицовани с гоблени, изобразяващи въображаеми съзвездия. Покрай тях във формата на квадрат бяха наредени пейки, а зад тях натрупани пухени покривки и възглавнички. От тавана висяха медни и железни лампи, украсени с цветни стъкла. Върху скарите в централното огнище се печаха пъстърви с цвят на сьомга от Ветерн.
Облечен в дълга роба от бляскав плат и с увит около главата тюрбан, Ибрахим ги посрещна на прага и ги отведе до почетните места в центъра на редицата пейки и възглавнички до западната стена.
Донесоха и подредиха върху пейките медни, красиво изработени съдове и стъклени чаши, направени във Форшвик. Сесилия понечи да седне върху една от пейките и Арн с усмивка й прошепна в ухото, че трябва да клекне на колене върху възглавничката зад пейката и че не трябва да се докосва нито до храната, нито до напитките, щом още никой друг не го е направил.
Чакаха залеза на слънцето и междувременно всички чужденци заеха места, с изключение на онези, които печаха рибата и на Ибрахим, който излезе на двора.
За свое голямо разочарование Сесилия забеляза, че нито брат Гилберт, нито братята Вахтиян, нито Арн изглеждаха притеснени от тези обичаи и странни аромати. Те разговаряха и се шегуваха на езика, който тя свикна да разпознава като този на франките.
Арн скоро усети объркването на съпругата си. Помоли останалите да го извинят и се обърна към нея, за да й обясни.
Есенната нощ е тиха и спокойна, а небето — обсипано с безброй звезди. Ибрахим е на двора, за да наблюдава небосклона на северозапад. С настъпването на мрака там трябва да се появи тънкият сърп на луната, за да отбележи началото на новия месец. Тогава ще започне и празникът, наречен Ид ал-Фитр, ознаменуващ края на постите.
Сесилия понечи да възрази, че не се пости през есента, а само през пролетта, но размисли и си каза, че сега не е време за спорове по религиозните обреди.
Тогава Ибрахим се върна от двора, произнесе на неразбираемия си език няколко като че ли излизащи от дъното на гърлото му думи и всички присъстващи започнаха да се молят. Молитвата им не трая дълго. След това Арн, без да се смущава, взе една от медните тенджери, наредени на масата, и отсипа от нея в чаша, която подаде първо на Сесилия, а после обслужи също брат Гилберт, Марк и Яков Вахтиян. Останалите сътрапезници също си сипаха, вдигнаха чаши и жадно ги изпиха, за да си сипят отново. Сесилия поднесе чашата към устата си много по-бавно и предпазливо. Неволно се закашля, като разбра, че в нея има вода, а не бяло вино, както очакваше.