Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

-      Седмици - отговори Глас.

-      Страхувах се, че ще кажеш точно това.

-      Можеше и да е по-лошо, можеше да е дни - намеси се Еди.

-      Групата е свършила голяма част от предварителната рабо­та - обясни София и пристъпи напред, - осигурили са проби на различни компании за генетични изследвания, които контроли­рат. Разбира се, направили са така, че никой да не види цялата картина.

-      Докато не стане прекалено късно - добави зловещо Глас. - Следват стъпките на семейство Фрост и Халед Озир и брат му. Теоретичната работа вече е свършена. Остава им да намерят необходимото ДНК и да го вкарат в употреба. В момента, в кой­то метеоритът се появи, планът им ще стартира.

-      Колко време ще им трябва, за да заразят всички? - попита Еди.

-      Вирусът ще се разпространи както и всеки друг силно за­разен патоген, като грипния щам например. Ще застигне всяка една страна в света до година и на практика ще покоси цялото население в нея.

-      Ще има ли лекарство? - попита Нина.

-      Групата няма да създаде такова. Така би убила смисъла на вируса. Ще разполагат обаче с имунизационен агент, с ваксина. Искат да бъдат сигурни, че те ще определят елита. Ваксината, също както и вирусът, ще се предава генетично на поколенията. Ще бъде създадена една наследствена династия, която ще моно­полизира властта над целия свят, над човешката воля. Трябва да бъдат спрени. На всяка цена.

-      Ти си бил член на Групата - обвинително започна Нина. - Не можа ли да ги разубедиш?

-      В тази организация, независимо дали ви се вярва, или не, цари демокрация - отговори Глас, отвратен от иронията. - Аз бях единственият, който се възпротиви на плана. Когато про­тивопоставянето ми ескалира от думи в действия, те... ми от­върнаха със същото. - Мъжът погледна към сакатите си кра­ка. - Изпратиха новото си куче след мен - Стайкс. Моите хора успяха да ме скрият, но едва след като бях прострелян. Извадих късмет, че въобще оцелях.

-      Опитали са се да те убият?

-      Опитаха се да ме сринат, да ми отнемат всичко. Живо­та ми, репутацията, бизнеса, посегнаха на тях. Превърнах се в престъпник, без да съм съден.

-      Знам какво е - вметна Еди.

-      Наясно си какво означава да се криеш, Чейс.

-      Аха. Само дето нямах такава подводница, която да ползвам за скривалище. - Англичанинът обхвана с презрителен жест ця­лото помещение. - Липсва ти само бяла котка, за да се превър­неш в злодей от филм за Джеймс Бонд.

-      Това беше единственото място, на което можех да се скрия от Групата. Аз съм бизнесмен, а не войник - уменията ми за оцеляване са в насока, различна от твоята. Но дори от тук съ­умях да продължа да работя срещу бившата ми организация. Една от моите дъщерни компании притежава испански риболо­вен флот, неговите траулери ни доставят всичко необходимо.