Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Колкото до Хари, знаем, че думите върху ръкописа не са написани от него - отбелязах аз. - Но защо убиецът би заровил Нола в Гуз Коув?
- Без съмнение, за да е спокоен - предположи Гахалоуд. - Казахте ми, че Хари разправял на всички, че ще отсъства от Орора известно време.
-Точно така. Значи, според вас убиецът е знаел, че Хари не е вкъщи?
- Възможно е. Но признайте, че има нещо доста изненадващо. Като се е върнал, Хари не е забелязал, че близо до къщата му са копали дупка.
- Не е бил в нормалното си състояние - казах. - Бил е неспокоен, отчаян. През цялото време е чакал Нола. Имало е защо да не забележи малко прясна пръст, особено в Гуз Коув. Там, щом позавали, теренът се разкалва.
- Да речем, че сте прав. Значи, убиецът знае, че никой няма да го . безпокои, докато копае. А ако някога намерят трупа, кого ще обвинят?
- Хари.
- Бинго, писателче!
- Но тогава защо е написал Сбогом, любима моя Нола?
- Това е въпрос за един милион долара, писателче. Особено за вас, ако мога да си позволя тази забележка.
Главният ни проблем беше, че следите ни сочеха във всички посоки. Няколко важни въпроса оставаха без отговор и Гахалоуд ги написа на огромни листове хартия.
-
Елайджа Стърн
Защо плаща на Нола, за да я рисуват?
Какъв мотив може да има, за да я убие?
- Лутър Кейлъб
Защо рисува Нола? Защо броди около Орора?
Какъв мотив може да има, за да убие Нола?
- Дейвид и Луиза Келерган
Дали са пребивали от бой дъщеря си?
Защо са крили опита й за самоубийство и
бягството й на Мартас Винярд?
-
Хари Куебърт
Виновен?
-
Началникът Гарет Прат
Защо Нола е имала връзка с него?
Мотив: дали не го е заплашила, че ще проговори?
- Тамара Куин твърди, че листът, който е
откраднала от Хари, е изчезнал. Кой го е взел от
офиса в „Кларкс“?
- Кой е написал анонимните писма до Хари? Кой
знае от трийсет и три години и никога нищо не е
казал?
- Кой подпали Гуз Коув? Кой няма интерес разследването
да бъде доведено докрай?
Вечерта, когато закарфичи на стената на апартамента ми тези листове, Гахалоуд изпусна пълна с отчаяние въздишка.
- Уж напредваме, а нещата стават все по-неясни - каза той. - Мисля, че има някакъв централен елемент, който свързва помежду им хората и събитията. Това е ключът към разследването! Открием ли връзката, ще хванем виновния.
Той се отпусна в едно кресло. Беше деветнайсет часът и вече не му стигаше енергията да размишлява. Като всички предишни дни но същото време аз се готвех да тръгвам, за да продължа това, което бях започнал - боксирането. Бях открил една зала на четвърт час път с кола и смятах да се завърна на ринга. Ходех всяка вечер, откакто се бях настанил в „Риджънтс“, след като портиерът на хотела ми препоръча клуба, в който самият той тренираше.
- Къде отивате? - попита Гахалоуд.
- Да се боксирам. Искате ли да дойдете?
- Как не.
Нахвърлях екипа си в един сак и му казах:
- Стойте колкото желаете, сержант. Само затръшнете вратата след себе си, като си тръгнете.
- О, не се тревожете. Имам шперц за стаята. Наистина ли ще се боксирате?
- Да.
Той се поколеба, после, докато излизах, го чух да ме вика.
- Почакате, писателче, все пак ще дойда с вас.
Кое ви накара да си промените решението?
Изкушението да ви напердаша. Защо толкова обичате бокса, писателче?
- Това е дълга история, сержант.
В четвъртък, 17 юли, посетихме Нийл Родик, полицейският капитан, който заедно с Прат бе ръководил разследването през 1975-а. Сега беше на осемдесет и пет години, движеше се с инвалидна количка и живееше в старчески дом на брега на океана. Все още помнеше зловещото търсене на Нола. Казваше, че това е бил случаят на живота му.
- Онова изчезнало момиче... Беше истинско безумие - възкликна той. - Една жена я бе видяла да излиза от гората, цялата в кръв. Докато дойде полицията, момичето изчезва завинаги. За мен най-любопитното в тази история е музиката, която слушаше пастор Келерган. Това винаги ме е интригувало. И винаги съм се чудел как е могъл да не забележи, че дъщеря му е отвлечена.
Значи, според вас е било отвличане? - попита Гахалоуд.
- Трудно е да се каже. Нямахме доказателства. Дали е могло малката да е отишла да се поразходи и някакъв маниак да я е качил в камионетката си? Да, разбира се.
- А дали случайно не си спомняте какво беше времето, когато я търсехте?