Хюрем. Московската наложница

Наред с Любимеца Ибрахим султан Сюлейман се сдоби и с друг ловен другар. Хюрем.

Тя уреди нещата съвсем лесно. Майсторски състави плана си още от деня, в който реши да не оставя владетеля сам с Ибрахим, когато излиза на лов. Също толкова майсторски и го приложи. Предложението дойде не от нея, а от падишаха.

Веднъж, след като се беше върнал от лов, докато я прегръщаше, Хюрем забеляза, че Сюлейман беше посърнал.

— Да пази Бог, случило ли се е нещо, което да натъжи Негово Величество султана?

— За три дни не можахме да хванем и един заек.

Хюрем погледна падишаха с невярващи очи.

— При положение че уменията ви в лова са пословични, вероятно не очаквате да повярваме на тези ваши думи?

— Дори и един заек не можахме да хванем. Вярно, че се върнахме с един-два глигана и с елен, но никой не извади късмет със заек. Какво ще кажеш за това, красавице на красавиците?

— Ще кажа, че господарят ни се шегува. Или…

Забелязал, че Хюрем в последния момент се отказа от думите, които щеше да изрече, той даде знак, че иска тя да довърши изречението си:

— Или?

— Или… владетелят изпитва нас, неговата робиня…

Когато Сюлейман завъртя отрицателно глава, Хюрем реши, че беше дошло време да изрече думите, които всъщност имаше да каже:

— Тогава… извинявам се, но ловните другари, които съпровождат моя султан, не струват.

Падишахът много се учуди.

— Не струват ли каза, Хюрем?

— Точно така. Защо иначе един майстор ловджия три дни поред ще се връща с празни ръце?

С усмивка под мустак султанът показа, че не приема тези думи много сериозно.

— Всички са майстори ловджии. По каквото стрелят, убиват го.

— Но не могат да намерят заек.

Ако не беше палавата детска усмивка по лицето на момичето, падишахът можеше и да се засегне от тези думи. Учудено вдигнатата му вежда се върна в предишното си положение. Полунасмешливо, полусериозно каза:

— Щом моите ловни другари не го откриват, Хюрем хасеки ли ще знае къде е заекът?

— Разбира се — не закъсня с отговора Хюрем, докато се усмихваше палаво.

— Наистина ли? И какво щеше да направиш?

— Щях да подмамя заека.

Сюлейман се развесели.

— Гледай ти! Как по-точно?

— Моят татко Тачам казваше така: Виж, Александра, не подценявай заека, понеже е малък. Ако животът му е в опасност, той ще намери начин да те заблуди, ако е усетил миризмата ти, няма да излезе от дупката си за нищо на света, затова първо ще прикриеш миризмата си, че заекът да не те усети, докато ти се приближиш достатъчно…

От време на време Хюрем разказваше нощем на младия падишах за случките, които бяха преживели с Тачам Ноян, и тези приключения изглеждаха на Сюлейман като приказки. Затова не му се сториха странни думите „моят татко Тачам“.

Момичето обясни тактиката на казахския храбрец спрямо зайците като нещо обичайно. Хванала ръкоделие в ръце, тя говореше за мъжките занимания. Но в гласа на девойката нямаше поучителна нотка — вече бе разбрала, че Сюлейман мрази събеседникът му да изтъква, че знае нещо по-добре от него, и да се възгордява, че е по-осведомен.