![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Остави бродерията си настрана. Стана, отиде при дъщеря си и я прегърна.
– Как успя?
– Не тръгнах сама да преобръщам света надолу с главата. Като всяка умна жена, пожелах един мъж да свърши тази работа вместо мен!
– Браво, моя Дуняшка!
Не пропусна да улови с поглед беглото колебание на майка й:
– Не се притеснявай! Убедена съм, че и ти мислиш точно така.
– Чудесно! – успокои се Хюрем.
– Само да го бяхте видели, мамо! Татко влезе в залата заедно с батко Мехмед. Не го отдели от себе си дори за миг. След церемонията хвана Мехмед за ръката и така излезе от залата. Само че...
– Какво „само че“?
– Все още не съм сигурна!
– В какво не си сигурна, дъще?
– Че му го казах – казах го, но да видим дали татко ще го напрани
– Направи го вече!
Хюрем се заля в смях.
– Тази сутрин Хюсрев паша тръгна на път с цяла дивизия.
– Накъде?
– В Сарухан! – прошепна Хюрем. – Ферманът на господаря замина натам. В близко време синът на Гюлбахар ще се премести в Амасия. А ми негово място за Сарухан ще замине Мехмед!
И двете не докоснаха темата за сватбата. Сякаш бяха сключили помежду си негласно споразумение. Хюрем бе решила да не бърза известно време с този въпрос. А Михримах си имаше друго нещо наум.
– Благодаря ти, мамо!
– За какво?
– Че си поставила пред татко въпроса за галерите и че си го убедил.
– Няма защо! Не е кой знае какво! – Хюрем помълча, после тихо добави: – Видя ли? И ние можем да преобръщаме света с главата надолу! Достатъчно е да се държим здраво една за друга!
– Така ще бъде! – Обърна се, като че ли й хрумна нещо, и подхвърли: – Ами с татко... – не продължи нататък. Следващата дума трябваше да бъде: „...като се оженихте...“, но нали тогава не са били женени.
Сюлейман я извикал от помещението за наложниците, грабнал я в обятията си и толкова.
Хюрем долови колебанието на дъщеря си:
– Кажи, дъще, да, с татко ти... Какво щеше да кажеш по-нататък?
– С татко. Онова нещо! Нали се сещате?
Не можа да продължи, Хюрем обаче я спаси от притеснението.
– Когато Негово Величество султанът ме взе в своите обятия ли? Това искаше да кажеш, нали, Михримах?
– Да. На колко години бяхте?
– На двадесет!
– Били сте пет години по-голяма от мен?
Хюрем усети накъде ще избие разговорът и нервно се размърда:
– И вас не сме тръгнали да омъжваме още утре!
Михримах предпочете да се престори, че не го е чула.
– А татко на колко години беше?
– Дъще, искаш да ми кажеш, че...
– Нищо не искам да казвам, валиде! Само искам да знам.
– Сюлейман ми каза, че е на двадесет и седем.
Михримах прошумоля с полите си и ги събра. По лицето й се изписа странна усмивка. Настроението на Хюрем доста се помрачи.
– Еее! Какво има? – начумерено я попита.
– Нищо! Имали сте разлика само от седем години!
В гласа й изведнъж беше изчезнала топлотата между майка и дъщеря. Лицето й се скова. С тона, претенциозността и студенината на дворцовите порядки Михримах продължи:
– А пък между човека, на когото искате да ме дадете, и мен има точно такава разлика, на колкото години е бил баща ми в деня на вашата среща. Какво от това, двадесет-двадесет и пет години не са от значение. Но съм много любопитна Рюстем ефенди как ли ще иска да се обръщам към него? „Татко“ ли ще наричаме нашия достоен според общото мнение съпруг, „чичо“ ли?
Михримах не изчака отговора. На излизане си каза: „Само почакай, Мамо! Дъщеря ти още не си е казала последната дума! Скоро ще се произнесе, ще я чуеш!“
НОВИЯТ ДВОРЕЦ, ХАРЕМЪТ
Принцеса Михримах не можеше да се побере в кожата си. Есма вече съвсем безпогрешно виждаше блясъка в очите на своята господарка. Онези угаснали, застинали погледи си бяха отишли, вместо тях сега грееше лазурната им морско-небесна синева. След толкова месеци вече мижеше да се каже, че принцесата най-сетне изживява истинско щастие, само да не бяха онези мигове на пълен срив, които сякаш я пробождаха като кама. А кога щеше да се забие тази кама – въобще не личеше.
Можеше да се случи след безгрижен весел смях или когато бродираше когато съзерцаваше облаците през прозореца или се заслушваше в уплашеното чуруликане на някое невероятно птиче в градината – тогава щастливото изражение на лицето й се стопяваше само за миг и за да издаде болката, която я изгаряше отвътре, Михримах начаса се свиваше в черупката си, навеждаше глава и повяхваше като пресъхнала роза
Всички в двореца си обясняваха тези нейни състояния с желанието на майка й да я омъжи. Кой ли би поискал да се задоми за Куцни Рюстем, та да го поиска и единствената красива дъщеря на могъщия султан Сюлейман? Момичето се смееше и забавляваше с присъщата за младостта й жизнерадост, разтушаваше в сумрачните стаи на харема потиснатите от печал сърца ту с някоя трогателна, ту с друга игрива песен, но изведнъж помръкваше.