![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Татко? – притисна се до него като сънено коте Михримах. – Как разбра?
– Кое?
– Че тази вечер ще поискам от теб шестдесет галери за Хъзър, тоест и Хайредин паша?
Сюлейман прихна от смях:
– Понякога майките шепнат в ухото на бащите онова, което пърха в главичката на дъщерите им.
„Мама си удържа на думата! – зарадва се тя от все сърце. – И аз ще си я удържа. Заклевам се в името на Аллах, ще я удържа!“
– Споделила си с Хюрем какви чувства си изпитала върху кораба на Хайредин паша – продължи падишахът. – Казала си й, че вече е време да се излезе навън от Бяло море – в океаните. И аз все си мисля за същото. „Сърцето ми запърха, имах усещането, че пред мен стои мъдър везир, а не моята дъщеря!“ – възкликна майка ти, с такава убедителност и вяра си й говорила за тези неща. Аз също имам усещането, че си много по-далновидна и от нашия велик везир. Отдавна си имах едно наум – като извоюваме докрай господството над Бяло море, да се насочим към океаните. – Той стисна ръцете на дъщеря си в своите длани. – Обаче всичко на този свят се заплаща! Не давам шестдесетте галери ей така, без нищо!
– Ще заложа душата си! – откликна Михримах. – С какво друго мога да се отплатя на моя татко, освен с душа и целувки?
– Михримах, искам да чуя от твоята уста за тези нови светове.
– Но това само съм го слушала от Реис.
– Нищо, разкажи ми за онези земи така, както си ги представяш самата ти, увенчани с твоите надежди.
И Михримах му разказа – за невижданите морета, за небивалите вълни, за грамадните планини, за реките със сребристи води, за горите, които никой не знае къде започват и къде свършват, за хората с тъмна кожа, които пеят на други езици нечувани досега песни, за златото под земята, за плодородието над нея. За всичко.
На султан Сюлейман му трябваше доста време, за да се завърне от оживялата приказка, в която го отведе разказът на дъщеря му. Михримах го остави на спокойствие и го изчака мълчаливо да осъзнае докрай изплувалия на хоризонта нов свят.
– Моя Михримах! – обади се той. – Ако ислямът разрешаваше, щях да въведа закон и ти да седиш до мен на трона!
Михримах стана и поднесе на баща си разнообразни шербети, плодове и сладкиши. Нощта вече преваляше, когато Сюлейман възкликна:
– Виж ти! Аз си казах каквото имах да казвам, ти ме изслуша. Ами ти? За какво искаше да поговорим? Говори! Сега пък аз да те чуя.
За пръв път в живота чувстваше такава близост с баща си. Мина й през ума, че тъкмо сега е моментът да настоява: „Кажи, че не ме даваш на онзи човек!“ Не можа да го изрече. Това не й влизаше в сметките да иска нещо за себе си. И тя удържа на вътрешния си порив. Застана права.
– Инцидентът с този скорпион! Струва ми се, че вече сте си помислили, господарю, колко е наложително да отдалечите принц Мехмед от Истанбул.
Султан Сюлейман погледна дъщеря си озадачен – дали я чу правилно!
– Как разбра?
– Защото и аз мисля така. Батко Мехмед трябва да се махне от Истанбул.
Падишахът потвърди с кимване.
– Къде?
Ако му отвърнеше „Сарухан“, всичко отиваше на вятъра. Каза си „Умните момичета не постъпват така“.
– Аз не знам! – вдигна рамене. – Таткото на моя брат обаче сигурно знае.
Вярно, разбира се, че Сюлейман си имаше идея, но още не беше взел решение. Тихо я подпита:
– Ако останеше на теб, кое място би предпочела като най-подходящо за батко ти Мехмед?
– Аз само мога да предположа къде сте си намислили.
– Дай да видим къде съм си намислил?
„Съдбовен миг!“ – си каза Михримах.
– Сарухан!
Падишахът притаи изненадата си.
– Но там е Мустафа! Там е провинцията на престолонаследниците! – възпротиви се той.
Михримах дълго се взира в очите на баща си. Сюлейман забеляза мрачната сянка, която забули погледа на дъщеря му, и си каза: „Това момиче има нещо наум!“
Михримах отдавна долавяше в неговите очи известно колебание. Попита го с най-изискана фраза:
– В сила ли е още нашият договор?
Вместо отговор, падишахът продължаваше да се взира в нея.
„Вече няма връщане назад!“ – си каза тя. Да отлага още повече разговора? С това нямаше да постигне нищо друго, освен да събуди у него подозрението дали е искрена. Не изчака да й отговори и попита:
– С кого говоря – с падишаха ли, с баща си ли?
– С баща си!
– Тогава ще кажа следното: моят татко е разбрал, че престолонаследникът вече не е дете, така ми се струва. Присъствието на един престолонаследник толкова близо до Истанбул поражда евентуален риск да се разпалят известни амбиции във връзка с него и да се подтикнат убийците към действия...