![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Ибрахим паша се изопна:
– На вашите услуги, господарю!
– Да бъде прочетена нашата дума и да се чуе от всички хора по всичките земи на османската държава! И да се изпълни по надлежния ред!
Едва тогава Михримах успя да надзърне в очите на свако си. В тези очи имаше нещо повече от завист. Злоба!
Изтръпна. В главата й запърха мисълта: „Дали мама е права и за свако?“. Но веднага отхвърли всякакво подозрение: „Не, драга, не може да бъде!“ Обаче й стана ясно, че си го каза чисто и просто защото не искаше в този момент да си разваля настроението.
Великият везир извади някъде от кафтана си фермана на падишаха. Хвана рулото в двата му края и го повдигна. Целуна го и го извиси над главата си. После го свали, издърпа единия му край надолу и започна да чете: „Аз, султан Сюлейман, син на Явуз султан Селим, син на Баязид хан, син на Завоевателя султан Мехмед хан...“
Ибрахим изреди едно по едно всички звания и места, където е бил владетел, най-накрая сложи точката.
След кратка пауза продължи да чете същия този ферман, в който я посвети баща й предната вечер:
– На достопочтения Хъзър Реис...
Из залата на Дивана отново се надигна брожение. Хъзър Реис стоеше с наведена глава, въобще не трепна. По лицата на шестнадесетте капитани обаче просветнаха гордост и щастие.
– По-нататък... – изрече Ибрахим паша и зачете фермана на султан Сюлейман: – Да носи името Хайредин40, за да се знае, че е най-добрият сред синовете на Аллах по всичките земи на Великата Османска империя! Заповядах!
Мърморенето този път секна. Неусетно за пред падишаха, шестнадесетте капитани погледнаха крадешком своя „бащица“. Очите на всички плуваха в сълзи. А по тялото и по лицето на Хъзър Реис, който със султански ферман ставаше адмирал на флота и получаваше името Хайредин, не трепваше и мускулче. Стоеше с наведена глава и слушаше.
За да надвика брожението, великият везир повиши още малко глас. Но в него липсваше каквото и да е вълнение, оживление, чувство. Дори гласът му издаваше, че Ибрахим паша прави всичко възможно да потиска чувствата си.
– Адмирал Хайредин паша незабавно да започне работа по изграждането на шестдесет броя тежкотонажни галери в подходящите за целта корабостроителници. Заповядах!
В този миг изправеният като паметник с наведена глава Хайредин паша сякаш оживя. Падна на колене пред подиума, където се извисяваше трона, и посегна към полите на падишахския кафтан. Султан Сюлейман веднага се изправи и не му позволи да го направи. Хвана го за раменете и му направи знак, че желае да застане на крака.
– Хайредин паша! – обърна се към него с прочувствен тон.
Вече всички глави бяха леко надигнати. До един искаха да не изпуснат от погледа си този миг, да зърнат, макар и за секунда, какво изживяват падишахът и новият му любимец, да чуят всичко.
– Да! – продължи султан Сюлейман. – Има едно нещо, което си заслужава да бъде целунато. Но това не са полите на моя кафтан, а челото на моя паша, героичния капитан, който е направил толкова много в името на Великата Османска империя, който е въртял меча на исляма над неверниците: глави да дава и глави да взема!
И този момент историята стана свидетел на още едно небивало досега събитие. Султан Сюлейман, от когото трепереше целият свят, изпревари всякаква възможност да му бъде попречено и целуна Хайредин паша по челото.
Михримах наблюдаваше всичко, което става долу, през току-що бликналите си сълзи. Забеляза, че когато Хайредин паша целуваше ръката на падишаха, баща й прошепна нещо в ухото на адмирала. Хайредин паша пък се усмихна към завесата, като се постара никой да не го види. Постави дясната си ръка на сърцето и леко се поклони. Михримах едва забележимо помръдна завесата. Мислено му каза: „Приемам поздрава ти, Хайредин паша! Нека океански ветрове да надуват твоите платна. Нека владенията ни да се разпрострат и над Новия свят. Нека и той да види полумесеца и звездата!“.
***
Веднага след тържеството Михримах изтича право в покоите на Хюрем. Втурна се в стаята й с вик:
– Получи се, получи се!
Изведнъж застина. Изобщо не допускаше, че майка й ще остане толкова безразлична към радостта й и ще продължи да пробожда иглата - веднъж отдолу, веднъж отгоре – през опънатия на гергефа копринен плат. От немай-къде малко по-късно обърна глава към Михримах. Леденото изражение на лицето й се стопи.
– Не е казано точно, дъще!
– Не е точно ли, валиде?
– Разбира се, че не е точно.
Хюрем сви устни, а лицето й придоби закачливо изражение.
– Трябва да се радваш не че се е получило, а да викаш: „Направих го, направих го!“. Или: „Успях, успях!“ Това е по-подходящата дума!