![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
„Ах! – затюхка се зад завесата Михримах. – Мама непременно трябваше да види това, трябваше да го види!“
Реши веднага след церемонията да изтича при Хюрем и да й разкаже всичко, което вижда и чува. Тя го заслужаваше, и да не го беше видяла, трябваше да го изживее.
В един момент обаче гордостта, която изпитваше, сякаш се помрачи. Мина й през ума: „Дали не избързах да се зарадвам? Татко да се появи на церемонията заедно с Мехмед – какво ли означава? Дали няма да напрани това, което му казах – да оттегли Мустафа от Сарухан и да изпрати на негово място моя батко? Ами ако постави Мустафа не в Амасия, а в Одрин, под носа на Истанбул, какво ще правим?“
Дали пък не беше само най-обикновена показна изява? Да сплаши онези, които посегнаха да убиват Мехмед – дали целта на баща й не беше само това? И Мехмед да си остане в Истанбул, а Мустафа – в Сарухан, вместо да се продъни в ада?
„Не ставай глупава! – нададе вик вътрешният й глас. – Баща ти знае, че си права. Твоите думи му се забиха в мозъка. Ти се превърна в гласа на неговите страхове. Той ще направи това, което му каза!“
Реши да повярва на вътрешния си глас. Поне за момента. Усети да тръпне от някакво странно чувство. Нещо като световъртеж, като полет над облаците... Непривично чувство. Опита се да разбере причината. Безкрайно се радваше, че изпълни даденото на Реис Баба обещание. Възможно е заради това да тръпне така. Може да е от щастието, с което се изпълваше душата й, че осигури на Хъзър Реис такава мощ, каквато не му е идвала дори наум, а даже и да му беше идвала, никога не би и споделил. Или пък я разтърсваше великолепието на тази церемоним.
Внезапно установи, че причината не е в нито едно от тези неща. Вероятно си имаха своето въздействие, но истинската причина беше съвсем друга. Проумя, че притежава силата да постига всичко, което поиска! Откритието направо я зашемети! Сигурно това беше онази сила да властваш, за която майка й казваше, че вкусиш ли я веднъж, никога повече не можеш да се отърсиш от нея!
– Паша!
Гласът на баща й я откъсна от мислите, в които беше потънала, и тя насочи цялото си внимание там, долу. Без да вдигне глава, Ибрахим паша излезе крачка напред.
– Да се направи каквото трябва за нашия ферман!
Не минаха и две секунди, когато крилата на масивната врата откъм двора на Дивана се отвориха в срещуположни посоки.
Оттам проехтя с гръм и трясък:
– Хъзър Реис, капитанът на капитаните!
И той се появи на прага. Направи най-изискан поклон.
Тогава се случи нещо, което никой не бе очаквал. Падишахът се изправи и посрещна изпечения морски вълк с широка усмивка. Къде се беше чуло и видяло – падишах да става на крака, за да приветства някакъв си роб!... Никъде по историите не го пишеше. Шепотът на потреса изпълни залата и се издигна чак до Михримах.
На самия Хъзър Реис не му беше и хрумвало, че султан Сюлейман може да постъпи така. Застина. Отвърна на поздрава с поклон. Иззад завесата Михримах видя просълзените му очи. Веднага погледна към свако си. Лицето на великия везир беше безизразно като стената. Опита се да му види очите – не можа. Успя да забележи само това, че червената, избила по бузите му, когато падишахът стана на крака да посрещне Хъзър Реис, още не бе избледняла.
Хъзър Реис запристъпва бавно-бавно с кръстосани пред гърдите ръце и длани върху раменете. Шестнадесет капитани – по осем от двете му страни, вървяха плътно зад него. Всичките тези седемнадесет морски вълци приветстваха нейния баща. Идеше й да изръкопляска, но за да не се поддаде на вътрешния си порив, тя сключи ръцете си една в друга.
Капитаните се строиха в редици пред падишаха и отново се поклониха.
– Добре дошли! – поздрави ги Сюлейман.
Седемнадесет тела се поклониха едновременно, в един и същи миг.
– Да се прослави геройството на всеки един от вас!
От седемнадесет усти прозвуча в едно и също време една и съща дума:
– Да сте жив и здрав!
– Да сте живи и здрави и всички вие! Вие сте тези, които въдворихте благодатта на исляма и мощта на Великата Османска империя по всички морета. Вие сте, които вселихте страхопочитанието в сърцето на неверника. Вие сте, които дадохте толкова голям принос, че с каквото и да ви се отплатим, ще бъде малко. Обаче...
Султан Сюлейман прекъсна. За съвсем кратък миг настъпи мълчание. Такова мълчание, че прашинка да паднеше на пода, щеше да се чуе. Точно тогава отдолу се разнесе кашлица. „Кой ли е този простак?“ – огледа ги Михримах, но не успя да установи кой везир не си сдържа кашлицата. Обърна поглед пак натам, откъдето прозвуча гласът на баща й: Къде е нашият ферман, Садразам паша?