![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Сюлейман се изуми от тези й думи. „Вълшебница ли е, гадателка ли е това момиче? Откъде познава страховете, които ми тормозят мозъка, нещата, които се сдържам да призная дори пред себе си? Повече не трябва да я гледам в очите!“
– При това положение – продължи Михримах – промяната на мястото е добре дошло за всички. Струва ми се, че така разсъждава и моят татко.
– Да! – отсече най-накрая Сюлейман. – Ти не си ли на същото мнение?
– Какво повече от моя баща мога да кажа? Така или иначе, промяната е най-близката до ума предпазна мярка. И какво? Където и да отиде, престолонаследникът си върви заедно с провинцията. Мястото, където ще се установи този път, ще стане провинция на престолонаследника. Не е ли така?
– Добре де, но къде?
– Нито близо до Истанбул, нито далече от него. Или – достатъчно далече, достатъчно близо. Ако не се лъжа, татко ми има като идея провинцията на дядо ни, а и на самия вас – Трапезунд. Но Трапезунд е малко далече. Не считате ли Амасия за по-подходяща, или на мен така ми се струва? Нали наричат Амасия „страната на принцовете“?
Падишахът изведнъж скочи. Не каза нищо, просто целуна дъщери си и тръгна към вратата, видимо дълбоко озадачен. Обърна се да я погледне още веднъж. Отказа се. „Очите й са нечестиви. Тя ми чете мислите“.
А в ума на султан Сюлейман бяха започнали да се оформят такива проекти, които той не искаше да бъдат надушени от когото и да е.
Михримах така и не успя да разбере добро ли, зло ли вещае това негово ненадейно напускане. Очакваше я още една безсънна нощ. Извика само Есма и й заповяда:
– Иди да намериш Мерзука! Нека да каже на мама: „Дъщеря ти си удържа на думата“. Тя ще разбере.
Есма се затича към вратата, като в същото време се опитваше да изтълкува какво означава вестта, която отнасяше. Ако се беше обърнала назад да види загадъчното изражение, плъзнало по лицето на Михримах, главата й сигурно щеше да се обърка още повече.
Още беше на вратата, когато Михримах й подхвърли:
– Върви, приятелко на моите сълзи! Лети, мой пощенски гълъб! Ще има да хвърчиш с още много новини от мен!
НОВИЯТ ДВОРЕЦ, ПРИЕМНАТА
Беше великолепна церемония. Скрита зад завесата в онази кабина, откъдето падишахът следеше заседанията на везирите, Михримах видя – естествено, с разрешението на баща си – как в залата на Султанския съвет на Хъзър Реис най-тържествено му беше присъдено званието „адмирал на флота“ и му беше дадено името Хайредин.
Без малко щеше да се развика от възторг, като видя през процепа на завесата султан Сюлейман да влиза в залата заедно с принц Мехмед от дясната си страна. Затисна уста с две ръце. Мигновено се сети: дали майка й знаеше за това. Ако са й казали, сигурно и тя е щяла без малко да извика. Сякаш я чу да плаче скришом в покоите си от радост, когато е разбрала, че дъщеря й си е изпълнила задачата с успех, и да мълви „Браво на моето момиче!“ Колко близо беше застанал Мехмед до баща им! Сега вече тюрбанът, от който още като дете никога не се отказваше, стоеше на главата му добре, не изглеждаше така, като че ли всеки миг ще падне. В средата на белия сарък стърчеше великолепен кичур от паунови пера, изригнал сякаш от един огромен рубин. За разлика от аления кафтан на баща си, Мехмед беше облякъл най-обикновен снежнобял кафтан. На гърдите, над ризата му по врата, висеше огърлици от три реда бисери.
На Михримах й се стори, че е побледнял. Не можеше да си обясни защо лицето му изглеждаше почти бяло – дали защото още не бе преодолял шока, или защото се вълнуваше от първото участие в официална държавна церемония, и то заедно с баща си. А може би проникващата през красивите разноцветни стъклописи на прозорците слънчева светлина създаваше това впечатление, защото тя се отразяваше в рубина на калпака му и се разпръскваше на пъстри пламтящи отблясъци във всички цветове, така че за него оставаше единствено белият.
Великият везир Ибрахим паша и всички останали везири стояха покорно, с наведени към дясното рамо глави, скършени в кръста малко вдясно и напред; прегънати в тази поза, те изчакваха да минат пред тях султан Сюлейман и принц Мехмед. Както и преди това, Михримах се учуди как така високите шапки на тези мъже не изпопадаха от главите им.
Баща й седна на трона. Тогава Мехмед коленичи в поклон пред издигнатия подиум, на който беше поставен трона. Сюлейман се настани удобно на мястото си и изгледа целия Султански съвет. После обърна поглед към сина си и обяви:
– Мехмед хан!
Щом си чу името, Мехмед се изправи. Пристъпи към мястото, което посочи баща му, и застана прав вдясно зад него. Сплете отпред длани, също като великия и останалите везири, наведе леко глава към дясното си рамо и застина.