Илиада [bg]

Искаш ли смъртен човек, от съдбата отдавна обречен, ти да избавиш отново от тъжната смърт на войната? Действувай! Никой от нас боговете това не желае. Но ще ти кажа и друго, което добре да запомниш: ако ти жив Сарпедона изпратиш във родната къща, смятай, че може и друг от безсмъртните да пожелае [445] своето чедо любимо да грабне от лютата битка, тъй като много деца на безсмъртни197 се бият наблизо край крепостта на Приама. Ти гняв ще събудиш у всички. 450. Ако ли ти Сарпедона обичаш и страдаш за него, то остави го най-сетне в полето на бурната битка мъртъв да падне, сломен от Патрокла, сина на Менойтий, ала веднага, когато душа и живот го напуснат, заповед дай на Смъртта и на сладкия Сън да го вземат и отнесат надалече в обширната Ликия плодна. [455] Там ще го сложат във гробница братя и други роднини, стълб ще издигнат над нея: това е за мъртвите почит.» Тъй каза. Чу я бащата на хората и боговете. Кървави капки198 започна да ръси Кронид на земята в чест на сина си обичен, когото героят Патрокъл [460] бе отреден да убие при Троя, далеч от родина. Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени, копие остро изпрати Патрокъл срещу Тразимеда, който бе смел и прославен служител на цар Сарпедона. Той го умери в корема под пъпа, скоси му нозете. [465] Цар Сарпедон се прицели в Патрокла със копие светло, но не улучи, а в дясната плешка удари той Педас, коня му, който изцвили и в миг си загуби душата, рухна с ужасно пръхтене в прахта и духът му изхвръкна. 470. Двата пък коня встрани се отдръпнаха, скръцна яремът, сплетени бяха юздите, щом наземи падна логоят. Славният Автомедонт за бедата лекарство намери: меча си дълъг извади, висящ край бедрото му здраво, сръчно отряза веднага логойския ремък на Педас. Двата останали коня във ред под юздите запряха. [475] Почнаха пак душегубен двубой Сарпедон и Патрокъл. Пак Сарпедон не улучи със своето копие светло. Острият връх прелетя на Патрокъл край лявото рамо, без да засегне героя. Патрокъл след туй се прицели, своето копие медно с ръка не запрати напразно: [480] то в диафрагмата стигна, която допира сърцето. Грохна с ехтеж Сарпедон като дъб или бяла топола, или пък бор, който сръчно в леса дърводелци отсичат с брадви, наточени скоро, греда да приготвят за кораб. 485. Тъй Сарпедон пред конете и пред колесницата легна; проснат, той стенеше, сграбил земята, потънала в кърви. Както нападнат внезапно от лъв сред стада и разкъсан бик тъмнориж, угоен сред говеда, пристъпващи бавно, с грозно мучене веднага погива от лъвската челюст, тъи разлютен предводителят на щитоносни ликийци, вече сразен от Патрокла, завика другаря си свиден: [490] «Мили ми Главке, герой сред мъжете! Сега ти си длъжен копиеносец да бъдеш и воин с душа дръзновена. Ако си пъргав, отдай се всецяло на тежката битка. Първом иди да обходиш ликийските смели водачи, [495] вред ги подтиквай без страх да се бият за цар Сарпедона. После и сам се сражавай за мене със мед смъртоносна. Инак през всичките дни занапред аз ще бъда за тебе срам и позор неизказан, щом днеска доспехите мои смъкнат ахейци от мене, загинал край кораби в стана. Дръж се геройски, а също и всички бойци насърчавай!» [500] Тъй каза. Мигом смъртта му забули носа и очите. Стъпи Патрокъл с нозе връз гърдите му едри и дръпна своето копие, чак диафрагмата с него измъкна; заедно с острото копие той му изтръгна душата. [505] А мирмидонци едвам задържаха конете пръхтящи, вече готови да бягат, че бе колесницата празна. Горестно Главк затъгува, чул сетния зов на героя. Ярост обзе му сърцето, че сам не можа да помогне; с длан си притискаше рамото, мъчен от рана, [510] която нему, нападащ, нанесе със лък от стената висока Тевкър, отблъсквайки ловко бедата от своите другари. Главк се помоли горещо на бог Аполон далнострелец: «Чуй ме ти, боже, където да бъдеш: сред Ликия плодна или във Троя! Отвсякъде можеш да чуеш човека, [515] смазан от скърби, каквито и мене постигнаха днеска. Имам аз рана опасна, ръката ми тръпне от болки, още не може кръвта да засъхне, която изтича струйно, а моето рамо остава съвсем вцепенено. Копие вече не мога да взема, не мога да вляза [520] повече в бой с враговете. А падна най-личният воин — цар Сарпедон: не помогна Кронид и на своето чедо. Моля те, боже, сега изцери ми опасната рана, острите болки смекчи и дари ме със сила юнашка, за да подтикна към битка ликийските мои другари, също и сам да се бия за мъртвото тяло на вожда.» [525]