Илиада [bg]

Тъй се помоли тогава и Феб Аполон го послуша. Тутакси болките спря, пресуши от дълбоката рана черната кръв и в сърцето му вдъхна голямо геройство. Главк го усети в гърдите си мощни, зарадва се много, [530] тъй като богът велик му изпълни веднага молбата. Първом обходи той вредом ликийските смели водачи й ги подбуди във бой да се впуснат за цар Сарпедона. После със крачки широки отиде при знатни троянци: Полидаманта Пантоев и при Агенора божествен, [535] още при вожда Енея и меднохитонния Хектор. Близо застана до тях и крилати слова им продума: «Хекторе! Своите съюзници вече съвсем си забравил! Те пък за тебе, далеч от другари и мила родина, гинат безспирно; а ти не желаеш сега да ги браниш. [540] Мъртъв е цар Сарпедон, щитоносни ликийци предвождащ, който закриляше Ликия с правда199 и собствена сила. Медният200 Арес без жал го уби чрез мощта на Патрокъл. Хайде, другари, със гняв във сърцата елате на помощ, да му не вземат доспехите, с тялото да не се гаврят [545] тук мирмидонците, много сърдити за тия данайци, с копия дето избихме при техните кораби бързи.» Каза. И мъка без мяра обхвана всецяло троянци, тъй като цар Сарпедон бе защита на тяхната крепост, нищо че бе чуждоземец; във помощ дойде на троянци [550] с много войски и сред тях той изпъкна във битки различни. С ярост голяма се втурнаха всички напред към данайци, Хектор вървеше пред тях, разлютен за смъртта на героя. Дръзкото мъжко сърце на Патрокъл разпали ахейци. Първом подбуди Аякси, за бой и сами зажъднели: [555] «Вие, Аякси, напред във сражение влезте охотно, както по-рано се бийте сега, а дори и по-храбро! Падна мъжът, покатерил се пръв на стената ахейска. Нека да грабнем трупа Сарпедонов, за срам да го сторим. 560. От раменете му нека да смъкнем доспехите, нека с мед безпощадна убием ония, които го бранят!» Тъй рече. Те и сами се стремяха врага да отблъснат. След като двете войски се строиха във бойни редици: тука троянци с ликийци, а там мирмидонци с ахейци, 565 викайки страшно, се сблъскаха в битка за мъртвото тяло: грозно ехтяха доспехите медни на всички герои. Нощ смъртоносна изпрати Кронид над свирепата битка, за да направи борбата за свойто дете по-жестока. Първо троянци оттласнаха с бой бързооки ахейци.“ Сред мирмидонците падна герой не най-лош между всички [570] сам Епигей богоравен, син на Агаклея мъжествен, който по-рано царуваше в своя Будей многолюден. След като в къщи неволно уби братовчед си достоен, той се укри при Пелея и сребърнонога Тетида. Те го изпратиха тук с мъжегубеца страшен, Ахила, [575] да се сражава с троянци при хубавоконната Троя. Тъкмо трупа Епигей бе докоснал и Хектор го перна с камък направо в главата, която на две се разцепи в шлема му тежък: и ничком той рухна над мъртвото тяло: смърт душегубна навред се разсипа покрай Епигея. Мъка Патрокла обзе за убития вече приятел. [580] Хукна през първите в боя, подобен на ястреб връхлитащ, който изплашва и гони скорците и черните гарги; тъй ти, Патрокле, прославен във бой с колесници, се стрелна срещу ликийци, троянци, сърдит за другаря си верен. Ти Стенелая, обичния син Итеменов, удари [585] в шията с камък огромен, преряза му вратните жили. Светлият Хектор отстъпи, а с него и първите в боя. Колкото копие дълго в полето далече отлита, щом като мъж го захвърля, изпитвайки своята сила [590] при състезание с друг или в бой с врагове душегубци, толкова само троянци отстъпиха там пред ахейци. Главк, щитоносни ликийци предвождащ, се първи извърна, мигом със устрем се впусна, уби Батиклея юначен, чедо любимо на Халкон, живеещ щастливо в Елада, [595] сред мирмидонци изпъкващ с успех и с голямо богатство. Главк се обърна внезапно, срази Батиклея в гърдите с копие, тъкмо последният с бяг го настигаше вече. Грохна с тътнеж Батиклей и покруса обхвана ахейци. Падна герой благороден, ликуваха гръмко троянци. [600] Спряха и скупчени в кръг се събраха край Главка. Ахейци, помнейки все храбростта, към врага устремиха мощта си. Там Мерион порази Лаогона, боец шлемоносец, дързостен син на Онетор, известен сред своите троянци, 605. жрец на Кронида идейски, наред с боговете почитан. Под челюстта до ухото си го хласна; изхвръкна бързо духът му от тялото — страшният мрак го обгърна. Своето копие медно изпрати Еней в Мериона, за да умери героя, прикриван от щита огромен. Но Мерион го съгледа, отбягна опасния удар, [610] ловко наведен; и дългото копие мина зад него, право в земята заседна и краят му дълго трепера,