Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Поне наблизо нямаше никой, който да чуе разговора. Исана започна да мърмори нещо, надявайки се, че Кайтай няма да го възприеме като поощрение, след което улови част от емоциите на момичето. Исана замръзна и погледна Кайтай с вдигнати вежди.
— Ти ме дразниш.
Очите на момичето-марат проблеснаха, когато я погледна през рамо.
— Как бих могла да постъпя така с Първата лейди на Алера?
Исана усети, че за миг е зяпнала с уста. Тя я затвори и побърза да догони Кайтай. В течение на няколко крачки мълча, после каза:
— Той ти е казал?
— Със същия успех можеше и да ми каже — отговори Кайтай. — Чувствата му се променяха всеки път, когато заговори за теб — емоциите й се успокоиха. — Помня какво чувстваш, когато имаш майка. Усещах същото в него по отношение на теб.
Исана огледа момичето, докато вървяха. После тихо каза:
— Ти изобщо не си такава, каквато изглеждаш, нали?
Кайтай я погледна с вдигнати вежди.
— Предполагам, че изглеждаш толкова… варварско момиче. Безразсъдна, нагла, невъзпитана и със съответстващ характер — слабо каза Исана. — Попитах за отношенията ти с моя син. Получих много повече.
Кайтай сви рамене.
— Баща ми казва: говори само на онези, които слушат. Всичко останало е само трептене на въздуха. Ако си слушала, там бяха отговорите на твоите въпроси.
Исана леко кимна.
— Това, което имате с Тави… е като с другите тотеми при твоя народ, нали? Примерно както баща ти е близък с неговия гаргант, Уокър.
Кайтай я погледна.
— Доколкото ми е известно, Дорога не се чифтосва с гарганти — тя леко се поколеба и добави: — А и Уокър никога не би го позволил.
Въпреки всичко Исана усети, че се смее.
Момичето-марат й кимна и се усмихна.
— Да. Почти същото е — тя докосна сърцето си. — Усещам го ето тук.
— Има ли и други като теб? С алеранци… не знам как да го нарека.
— Чала — каза Кайтай. — Не. Други хора никога не са били близки. А шенки обикновено се държат далеч от чужди. Аз съм единствена.
— Но към кой клан ще се отнесеш? — попита Исана. — Искам да кажа, ако се върнеш при своя народ.
Тя сви рамене.
— Аз съм единствена.
Известно време Исана обмисляше казаното.
— Трябва да е трудно — каза тя тихо, — да си единствена.
Кайтай наведе глава, усмихвайки се на себе си.
— Не знам. Аз не съм сама.
Любов — дълбока и постоянна, изведнъж започна да се излъчва от момичето-марат като топлина от печка. Исана беше усещала това и преди, макар и достатъчно рядко, тази сила я впечатли. До този момент беше смятала варварското момиче за безполезна компаньонка, която остава до Тави за забавление и приключения. Напълно погрешно беше изтълкувала младото момиче, вярвайки, че липсата на емоции, която усещаше в момичето, означава, че зад това не се крие никаква дълбочина на чувствата.
— Ти можеш да криеш чувствата си. Като него — каза тихо Исана. — Току-що ми позволи да ги усетя. Искаше да ме убедиш.
Момичето-марат я погледна без усмивка и склони глава.
— Ти си добър слушател, лейди Исана.
Исана прехапа устни.
— Едва ли съм лейди, Кайтай.
— Глупости — каза Кайтай. — Не виждам във вас нищо друго освен благородство, изисканост и милосърдие.
Тя пъхна нещо в ръцете на Исана:
— Пазете ми това.
Исана примигна, когато Кайтай й даде торба от плътен груб плат, и се огледа наоколо. Момичето-марат ги водеше, докато вървяха, и Исана дори не беше забелязала, че са напуснали Занаятчийска. Не беше сигурна къде се намират сега.
— Защо искаш да ти пазя това?
— За да поставя там охлаждащия камък, след като го открадна — каза Кайтай. — Извинете ме.
И с тези думи момичето прекрачи в тъмната пресечка, метна въжето през един комин и спокойно започна да се изкачва по сградата.
Исана изумено се взираше след нея. После по улицата се разнесоха нечии стъпки, тя вдигна глава и забеляза двама патрулиращи от гражданския легион. За момент Исана едва не изпадна в паника и не избяга. После се ядоса на себе си, успокои се и скри торбата под наметалото.