Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Наташа седеше като вцепенена и го гледаше втренчено.
— Какво, не ме ли разбра? — вече по-меко продължи той. — Аз диктувам, а ти набираш. И се стараеш да запомняш къде коя буква се намира. Хайде, започваме отначало. „При извеждането на основния принцип на статиката Лагранж…“
Той диктуваше вече по-бавно и с удовлетворение забеляза, че Наташа го е разбрала. На екрана една след друга се появиха думите:
„Откъде знаеш?“
— Браво, много хубаво — похвали я Мирон. — Продължаваме. Сега ще ти покажа как да разполагаш текста така, че да изглежда пригледен.
„Ние сме в голяма опасност. Трябва да измислим как да се спасим. Помъчи се да запазиш спокойствие. Аз ще ти задавам въпроси, а ти ще ми отговаряш.“
— Разбра ли?
— Да — неуверено отговори Наташа и Мирон долови в гласа й страх.
— Сега ще ти покажа още нещо, което ще ти бъде от полза.
Той бързо набра кратко, изречение и й показа как да изчисти текста от екрана.
— Научи се да вършиш това бързо и без да се замисляш. Разбра ли?
— Да.
— А сега ще го направим още веднъж. Аз ще набера някакъв текст, а ти ще го изчистиш.
„Трябва да помислим как да се свържем с онези, които могат да ни помогнат. Помисли си за това до утре сутринта. Има ли сред твоите познати и роднини сигурни хора? Как да ги осведомим, че сме тук? Помисли и ми напиши всичко подробно. А сега ще се упражняваш.“
Наташа плъзна поглед по написаното и раздвижи „мишката“ по гладката повърхност на бюрото, за да постави курсора на нужното място. Леко щракване и екранът отново бе празен.
— Браво. А сега ще ти диктувам, за да си потренираш пръстите и да се научиш да пишеш по-бързо. „За да се илюстрира ролята на случайното масово явление, ще разгледаме скоростта на химическите реакции. Достатъчно е само едно повърхностно наблюдение, за да стигнем до извода, че скоростта на химическото изменение зависи от концентрацията на реагиращите вещества…“
Бавно, с равен глас Мирон диктуваше откъси от разтворената напосоки монография по математика, при което с крайчеца на окото следеше доколко успява Наташа да се справи. Засега набираше твърде бавно, пръстите не я слушаха и току се насочваха към неподходящия клавиш, след което тя бе принудена да спира и да поправя грешките си. Той виждаше, че тя особено много се старае, но това й коства големи усилия. Очевидно нещо я болеше, а тя се стесняваше да каже.
— Да извикам ли Надя? — предложи Мирон и остави книгата настрани.
— Защо? Няма нужда.
— Струва ми се, че нещо те боли.
— Нищо не ме боли. Диктувай нататък.
— Е, както искаш.
След близо час гласът на Мирон забележимо пресипна. Той затвори книгата, стана от бюрото и с удоволствие се протегна.
— Прекъсваме. Почини си малко. Впрочем какво ти каза вчера лекарят?
— Нищо особено. Прегледа ме, направи ми изследвания.
— Какви изследвания?
— Ами енцефалограма, кардиограма, взе ми кръв за анализ. Преслуша ме, почука ме тук-таме. Всичко, както обикновено. Би ми някаква инжекция, след която не се чувствам на себе си. Не знам какво точно ми е бил.
— А кога ще има резултат?
— Няма да е скоро. Каза, че изследванията трябва да се повторят още няколко пъти. Моят случай бил много сложен. Мирон, може ли да поговориш с Василий Игнатиевич да не ми правят повече инжекции? Страх ме е.
— Страх ли те е? — учудено се разсмя Мирон. — Я виж, дори не бих си го помислил. Та ти от толкова години боледуваш, че би трябвало вече да си свикнала с тях.
— Не ме разбра. Аз имам алергия към много лекарства. В болницата всички лекари знаеха какво може или не може да ми се дава. А тук никой не знае това. Тоя чуждестранен лекар също не знае.
— Как чуждестранен? Защо?
— Той не говори руски език.
— Ами ти как се разбираше с него?
— Василий Игнатиевич превеждаше.
— Защо не им каза веднага, че не бива да ти се правят инжекции?
— Не ми беше удобно — призна Наташа. — Моля те, Мирон, нали ще поговориш с него, а?
— Разбира се.
Мирон бе почти сигурен, че Василий сам ще отвори дума за лекарствата, които не бива да се дават на Наташа. Нали беше казал, че стаята на девойката се подслушва. Но Василий не се появяваше и не го викаше при себе си на разговор.