Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
Аида изхвръква разгневена от кабинета, толкова е разстроена, че дори не иска да отиде на подстригване. И си повтаря в движение: „Трето действие, сцената край реката. .“ Изглежда, търсела е аргументи, които биха били достъпни за разума на тринайсетгодишно момиче — нали е трябвало на всяка цена да предпази Полина от опитите на Алла Ивановна и съпруга й да я вземат и да я заведат в друг град. Ако те вземат в едно семейство не за да те направят щастлива а само за да компенсират с теб собствената си загуба, ти никога няма да бъдеш щастлива. Постоянно ще трябва да „отговаряш на представата“, да приличаш, да бъдеш същата… Ще изгубиш право и възможност да бъдеш такава, каквато си. Но това би било твърде сложно за Полина и Аида Борисовна е търсела по-прости аргументи.
Сигурна ли е Настя, че Аида е мислела именно така? Абсолютно сигурна е, защото в същия ден, 18 септември, в компютъра на Павлова се появява проектът за приказката за костенурките и птичката. Абсолютно идентична ситуация.
А след четири дни Аида е убита…
Беше време да приключват с разходката, Дружка свърши всичките си работи и сега на всяка крачка зиморничаво свиваше лапи, току поглеждаше Настя в лицето, сякаш казваше: „А кога пак ще отидем на гости при теб? Там е топло и останаха разни неща, не съм забравила“. Настя за последен път стигна до реката и тръгна обратно. Днес, потънала в размисли за убийството на Павлова, тя дори не забеляза как се бе разхождала с кучето цял час.
Вдигна глава и изведнъж видя звездите — огромни, ярки, чорлави звезди, такива тя не бе виждала и през лятото на юг.
— Господи — изрече на глас, — колко е хубаво, че дойдох тук! Инак така и щях да си умра, без да науча, че съществуват такива огромни ярки звезди. Защо ли си мислех, че такива звезди има само през лятото и само в книгите? Оказва се, че те се явяват именно през зимата, а не през лятото. Гледай ти, на прага на петдесетте животът започва да ми се разкрива. Колко странно, нали, Дружке?
Но Дружка не виждаше в това нищо странно. И не й бяха интересни никакви чорлави звезди. Тя искаше топлина и пасти.
От прозореца на стаята си в страничната сграда Константин Еремеев добре виждаше Настя Каменская, която бе повела кучето към менажерията. Ето, влязоха, ето, след няколко минути Настя излезе и тръгна към своето жилище, което се намираше точно срещу жилището на Костя. Ето, лампата в нейната стая светна.
Еремеев с трепереща ръка взе телефона, намери в паметта му номер, изчака отсреща да вдигнат.
— Аз съм — проговори глухо. — Страх ме е, те се приближават, чувствам опасността… Ако стигнат до мен, няма да мълча, ще кажа всичко… Абе не мога повече, не мога! Уморих се да се страхувам, нервите ми не издържат! С една дума, както искаш, предупредих те.
Натисна бутона за край на разговора и се хвърли на дивана, зарови лице във възглавницата. Защо е всичко това? За какво е нужно? Та той не е глупав човек, има мозък, как можа да се набърка в такава чудовищна история и да води такъв живот?
— Значи, мислите, че Ярцева е убила Аида, така ли? Или нейният съпруг?
Иля Вторушин гледаше Настя, както й се струваше, недоверчиво и присмехулно.
— И само защото присъствието на баба Аида в живота на момичето е пречело на осиновяването? Та това е абсолютно безумие, Анастасия Павловна.
— Не е безумие — тихо и упорито каза Настя. — Когато една жена е фанатично завладяна от една идея, тя е готова на всичко. Нима никога по-рано не сте срещали такива жени?
— Не съм. И не мисля, че те съществуват. Във всеки случай, вероятно са много малко.
— Съществуват и са много повече, отколкото си мислите.
— Ами добре — въздъхна капитанът, — да допуснем, че е така. Аз не познавам Ярцева: когато разследвахме убийствата на Корягина и Павлова, не сме я разпитвали, тя не ни е интересувала, а вие, доколкото знам, подробно сте разговаряли с нея. И какво, прилича ли на човек, който е способен да удуши старица?
— Не прилича — призна Настя. — Но тя има съпруг. И освен това винаги може да се намери изпълнител. Въпросът е само кой е подсказал на този изпълнител подробностите около убийството на Корягина, които биха могли да се използват в инсценировката при убийството на Павлова. Изобщо, Иля, трябва да проверим къде са били Ярцева и мъжът й в момента на убийството на Аида Борисовна. Хайде да започнем поне с това.
— И все пак аз не вярвам — завъртя глава Вторушин. — Звучи ми абсолютно неправдоподобно. Но сте права, трябва да се започне с нещо, а и бездруго нямаме никакви други версии. Димка Федулов прекарва всяка свободна минута в архива, опитва се да намери делата на Павлова, заради които може някой да й е отмъстил след толкова години.