Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
През тези три дни Настя си отспа и се разхожда до насита, като всяка свободна минута мислеше за онова, което не й даваше мира: Павлова е била убита на строеж. Какво е правила там? Защо е отишла на някакъв строеж, и то по време, когато там няма никого? Можеше да се предположи, че са я убили на друго място, а после са я завлекли на строежа, но всички резултати от експертизите говореха еднозначно: в момента на смъртта тялото се е намирало именно там, където са го намерили после. А по това дело са били назначени и проведени огромен брой експертизи, в това отношение следователят здравата се е постарал. Е, та защо вие, уважаема Аида Борисовна, бивш следовател, сте отишли на този проклет строеж и сте влезли не през вратата, а през дупка в дървения стобор, за което говорят резултатите от експертизата на дрехите ви и на дъските около отвора. Видели сте там нещо интересно? Необичайно? Плашещо? Впрочем не, едва ли, вие като човек разумен и с голям опит не бихте отишли на строежа сама — ако нещо ви е уплашило, по-скоро бихте извикали милиция, нали сте имали у себе си мобилен телефон. И какво толкова интересно или необичайно сте видели там?
Освен това не ви е убил случаен човек. Защото някой е унищожил във вашия домашен компютър цялата ви кореспонденция с Полина Солодко. Или вие сама сте я унищожили? Кога? И защо? Ами ако все пак не сте го направили вие, кой тогава? И кога?
Над тези въпроси Настя си блъска главата през всичките три дни и мозъкът й, усетил свободата от службата и опиянен от чистия въздух, предлагаше коя от коя по-засукани и невероятни версии.
Бегорски замина и в заведението пак започнаха да сервират на Настя обичайната, толкова любима „неправилна“ храна. Сега тя можеше не само да хапва за закуска омлет и палачинки, но и да обядва и вечеря каквото й харесва, а не да се дави с предписаната от Бегорски варена риба с приготвени на пара и без сол зеленчуци. В някакъв момент на Настя дори й се стори, че се намира в рая: здрав сън, дълги разходки в мразовития въздух, общуване с влюбеното в нея старо куче, вкусна храна, вечерни уютни разговори с Тамара на чаша чай с домашни курабии… Колко още ще продължава това благоденствие?
Оказа се — прекалено кратко.
Обаждането на Вторушин по телефона свари Настя в момент, когато тя се разхождаше из стаята си само по разкошното розово термобельо с чаша кафе в едната ръка и парче торта в другата. За да вдигне, трябваше бързо да реши с какво да се раздели — с кафето или с тортата. Кафето победи и сладкото парче се върна в чинията.
Гласът на Вторушин звучеше напрегнато и почти вибрираше.
— Можете ли да дойдете сега при нас в отдела?
— Мога — бързо отговори тя. — Случило ли се е нещо?
— Ярцева и Еремеев са мъртви.
— Какво?!
— Задържан е заподозрян — продължи Иля, сякаш не я бе чул. — Роман Ярцев. Ако искате да му зададете някакви въпроси, идвайте.
— Тръгвам.
Все пак допи кафето, макар и на един дъх, като се опари, а тортата остана недоядена. Навлече дънките, черния пуловер, ботушите и якето и изтича навън. Чак по средата на пътя към гаража, където беше колата, се сети, че си е забравила ръкавиците, но не се върна. След десет минути беше в Градския отдел и тичаше по дългия коридор към кабинета на Вторушин и Федулов.
В кабинета седеше Дмитрий, блед, измъчен, с торбички под подпухналите очи. Когато видя Настя, кратко кимна вместо поздрав и започна да разказва.
В 2,15 през нощта в милицията получили телефонно обаждане, че от дигата паднала кола. Някакъв минувач съобщил, че голям ленд роувър се изкачил на дигата, засилил се и блъснал паркираната в страничния „джоб“ кола, обърнал обратно и полетял към центъра на града. Очевидецът не си оставил координатите, а се обадил от автомат близо до дигата. Натам веднага тръгнала дежурна група и спасители, след два часа вдигнали колата, в нея имало два трупа. Според документите, намерени у загиналите, били установени лицата Алла Ярцева и Константин Еремеев. По базата данни намерили адреса на Ярцева — оказало се, че тя и съпругът й имат апартамент в Томилин, същия, в който били живели дълги години и който още не били продали. На адреса бил изпратен наряд, а там пред входа стоял ленд роувър с изкривена броня и капак, ключовете стърчали на таблото. Качили се в апартамента, позвънили, никой не отворил, тогава разбили вратата, а там на дивана — мъртвопиян, съпругът на Ярцева. Естествено, задържали го, докарали го в отдела и го затворили в ареста. Сутринта дошъл на работа Вторушин, научил от дежурния за нощното произшествие и се обадил на Федулов. Ярцева и Еремеев били любовници, а съпругът вероятно научил за това и пиян, проследил жена си и пипнал двойката по време на романтична среща. Мотивът бил налице.