Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
— А ще напишете ли във вашия вестник какви интересни приказки съчиняваше баба Аида? А как шиеше кукли за своите приказки? А за мен ще напишете ли? А ще има ли и моя снимка? А може ли да разкажа на момичетата в нашето училище, че вие сте дошли чак от Москва, за да напишете статия за баба Аида?
Не можаха да стигнат до портала на гробищата, защото всичко беше затрупано със сняг — високи, огромни и непроходими преспи. Настя и Полина слязоха от колата и с усилия намериха отъпканата от някого тясна пътечка, по която успяха да се доберат до входа. Явно в град Томилин, както и навсякъде, не беше прието зиме да се посещават гробовете, явно тук хора се появяваха само за погребения. Вероятно през двата предишни дни, когато обилно бе валял гъст пухкав сняг, не бяха погребали никого.
Полина уверено водеше Настя между гробовете, разравяйки снега с ботушките си, а Настя по навик гледаше надгробните плочи и машинално изчисляваше колко са живели починалите. Винаги правеше така и тихо се радваше, когато се получаваше дълъг живот — това означаваше, че човекът сигурно е успял да се порадва и на внуци, и дори на правнуци, и се натъжаваше, ако животът се окажеше по-кратък. А през последните години се плашеше, ако покойникът се окажеше по-млад от нея.
Една от надгробните плочи привлече вниманието й с детския портрет на нея: на инкрустираната в плочата голяма цветна снимка се усмихваше момиче с рижави къдрици, зелени очи и весели лунички, което страшно много приличаше на Полина Солодко. Настя изтръпна и хвърли тревожен поглед към Полина — не й се искаше тя да забележи снимката. Кой знае защо, Настя беше сигурна, че момичето ще се уплаши и разплаче, а ако ли не, ще му стане неприятно и страшно. Но Полина, без да обръща внимание на нищо наоколо, целеустремено вървеше напред, към гроба на Аида Борисовна. Настя отново премести поглед към надгробната плоча и успя да прочете името на починалата: Алиса Ярцева, 12-годишна. Нима това е дъщерята на Алла Ивановна Ярцева? Същата, която се е удавила? В главата й моментално се завъртяха мисли — коя от коя по-странни и сложни. Настя дори не забеляза как стигнаха до гроба на Павлова.
— Ето — тържествено и печално каза Полина, — тук е нашата баба Аида. Виждате ли колко е хубав гробът? Е, още няма паметник, леля Надя каза, че още е рано, трябва да мине година, за да се слегне земята, после се слага паметник. Ще снимате ли?
Настя не бе възнамерявала да прави снимки, но за да поддържа легендата си, трябваше да извади апарата и да щракне няколко пъти. Трябваше някак да се изхитри и да заснеме гроба на Алиса Ярцева, но беше невъзможно да го направи в присъствието на Полина, ако не искаше момичето да види надгробната плоча и снимката да привлече вниманието му. Добре, друг път. Тя ще се постарае да запомни мястото на гроба и ако трябва, ще дойде тук без Полина.
През това време момичето нещо си мърмореше, загледано в снимката на Аида Борисовна, която беше закрепена на прост дървен кръст. Настя не можеше да разбере нито една дума, а и не се стараеше много, угрижена повече от собствените си мисли. Тя също гледаше сериозното фино лице на Павлова с красиви скъпи очила и отново и отново извикваше в паметта си обстановката в нейното жилище, съдържанието на паметта на компютъра й, книгите, дисковете, мебелите, репродукциите по стените. Нещо се въртеше в главата й като нахална муха и не се оставяше да го уловят. Книги, дискове, репродукции… Книги, дискове… Дискове…
„Аида“. Няколкото диска с различни записи на тази опера на Джузепе Верди. „Аида“, трето действие, сцената край реката? Да, да, ето! В трето действие Аида по молба на баща си се опитва да придума Радамес да предаде родината си, фараона, Египет и да избяга с нея в Етиопия. Или не беше така? Настя не беше сигурна, че си спомня правилно. Така или иначе трябваше внимателно да изслуша цялото трето действие, за да разбере какви именно думи е имала предвид Аида Борисовна Павлова, когато е изтичала развълнувана навън от кабинета на Алла Ивановна Ярцева. И между другото, далеч не е сигурно, че Аида Борисовна в онзи момент е мислела именно за операта — може да е имала предвид коя да е пиеса от необозримия световен репертоар. Вярно, не във всяка пиеса има трето действие и ако го има, не във всяко трето действие има сцена край реката, но със сигурност ще се намерят десетки такива пиеси. От друга страна, Аида трябва да е познавала добре тази пиеса и да я е обичала, тоест със сигурност е разполагала с това литературно произведение в дома си. Но може и да не го е имала. Така че, ако с „Аида“ не се получи, ще трябва още веднъж да посети жилището на Павлова и този път много внимателно да проучи цялата й библиотека и да намери нужната пиеса.