Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
— Магазин „Томинка“ на улица „Красин“ — веднага й съобщи Иля, след като прегледа бележките си. — Ще го намерите ли?
— Ще го намеря, шофьорът ми е опитен.
— Но успяхте ли да научите нещо? — поинтересува се той. — Или напразно се трепах да търся вашето момиче?
— Успях, и то доста неща. Да ви се обадя по-късно, а?
Магазин „Томинка“ се оказа голям и абсолютно празен супермаркет в покрайнините на Томилин, в противоположния на имението край на града. От четирите каси три бяха затворени, а единствената касиерка си оправяше ноктите, въоръжена с пиличка. Настя намери веднага Надежда Ушакова — тя скучаеше зад щанда за колбаси.
— Винаги ли имате толкова малко клиенти? — попита Настя, когато приближи до нея.
— Не, какво говорите, само от осем до десет вечерта е празно: всички, които работят до шест, вече са се прибрали от работа и пътьом са купили продукти, така че от шест и половина до осем навалицата е голяма. А следващата навалица ще се събере от десет до единайсет, когато работниците от автопарка и пазачите и охранителите от цялата околност започнат да пазаруват преди своите нощни смени. А вас какво ви води насам? Мисля, че наблизо няма никакви хотели. Или вие живеете на квартира?
— Дойдох при вас. Трябва да ви попитам нещо.
— За Аида ли? Ами аз май всичко ви разказах. Или за Полинка?
— За хората, които са искали да я осиновят. Знаете ли как се казват?
— Ох, не си спомням — поклати глава Ушакова. — Казаха ми, но съм забравила, за какво ми е да помня? Жената се казваше Алла, определено, една такава красива, издокарана, скъпо облечена, и косата й много светлоруса, дълга. И мъжът й беше приятен, солиден, казваше се… как ли беше? — замисли се тя, после тръсна глава. — Роман, да, спомних си. Алла и Роман.
— А фамилията?
— Че за какво ми е била фамилията им? — тъжно се усмихна Надежда Андреевна. — Наглед бяха с десетина години по-млади от мен. Дали аз изглеждам зле за възрастта си, дали богатите остаряват някак другояче… С една дума, за мен бяха съвсем млади.
По принцип това беше достатъчно. Никакво фамилно име не беше нужно на Настя, никакво бащино — и без това бе абсолютно очевидно, че става дума за съпрузите Ярцеви.
Ето, сега може с чиста съвест да се заеме с възстановяването на цялата картина.
И така, Алла Ярцева, която е преживяла тежко загубата на дъщеря си, среща някъде Полина Солодко и остава смаяна от приликата й с Алиса. Когато научава, че Полина е сираче и живее с леля си, която й е попечителка, Алла решава на всяка цена да я осинови и по този начин да си върне дъщерята. Попечителката няма нищо против, тя отглежда с доста усилия три деца и е готова да се откаже от попечителството, макар да е привързана към Полина. Самата Полина обаче категорично възразява, тя обожава баба Аида и дори не допуска мисълта да замине от Томилин на друго място. Защото Алла и съпругът й открито заявяват, че смятат да се местят в друг град, едва ли не в столицата, а и без това намерението им е ясно. Първо, успешният бизнес винаги се стреми към по-широки простори, в осемдесетхилядното градче му е вече тясно, а второ, твърде много семейства с осиновени деца се стараят да се преместят някъде, където никой не ги познава. Това е нормално и напълно обяснимо.
И така, Полина не иска да бъде осиновена, мисълта да се раздели с Аида Борисовна е непоносима за нея. Алла предприема определени действия, включително е готова да плати на Ушакова, ако тя придума момичето. Но малката не се съгласява. И тогава Алла се опитва да поговори с Аида, защото разбира, че думата й може да тежи много повече. Вероятно при разговора, състоял се на 18 септември, Алла, без да крие, е казала на Павлова за приликата на Полина с нейната покойна дъщеря и именно това е разгневило толкова Аида Борисовна. „Вие не разбирате какви последствия може да има…“ Нали май точно тези думи е чула Тамара. После са й казали, че е ставало дума за дозировката на предписан медикамент, а в действителност те са говорели за опит да се замени едно дете с друго. „Вие сте психотерапевт, специалист по човешките души, как може да не разбирате…“ Да, точно така, всички реплики пасват прекрасно на възстановената картина.