Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
Настя видя най-обикновена снимка. На преден план — Федулов, на заден — камък, огромен, някак чудноват. Трева. Небе. Облаци. В далечината се виждат или дървета, или високи храсти. Но лицето на Дмитрий наистина беше като в живота, дори по-хубаво, отколкото в живота — спокойно, омиротворено, с лека усмивка. Беше почти красиво.
— Виждате ли? Митя е излязъл много хубаво. Но аз всъщност не разбирам защо трябваше да ходи на този Байкал — продължи Светлана. — Да се емнеш толкова надалече заради един риболов! Та там няма нищо особено, на този Байкал, само камънаци, а при нас рибата кълве много.
— Знаете ли, Света, може би е имало смисъл да отиде именно заради това душевно състояние — възрази Настя. — Погледнете колко е спокоен и щастлив Дмитрий. Такова състояние е голяма рядкост, особено като се има предвид неговата работа, а и къщата ви е голяма, семейството е голямо, грижи до гуша. Човек трябва понякога да се отпуска и заради това си струва да се пътува и до Байкал, и до какви ли не други места.
— Права сте — въздъхна Светлана. — Митя наистина е страшно натоварен — и работата му е тежка, и три деца, и вкъщи трябва постоянно нещо да прави, да поправя, да строи, да боядисва, да кове. Къщата изисква страшно много сили и внимание, не е като градския апартамент. Само отстрани изглежда, че е разкош да живееш в къща, на никого и през ум не минава колко грижи и работа изисква тя.
Посещението на вежливост можеше да приключва и Настя се сбогува, въпреки че Федулов я придумваше „да поседим, да пийнем чаец, да си побъбрим“.
— Трябва да изведа на разходка своята възпитаничка — каза Настя. — Вие, като собственик на две кучета, трябва да ме разберете.
— Е, тогава да — съгласи се Дмитрий. — Я да ви завия малко пирог, утре сутринта вкъщи ще пийнете кафе с него.
Настя не отказа да вземе пирога. На нея той не й се видя много вкусен, но нали си имаше Дружка, която щеше да се
зарадва на подаръка. Днес, разбира се, беше вече късно да се разхождат, менажерията беше затворена и изобщо бе време за лягане, но утре сутринта кучето щеше да има сладка закуска.
От вилната зона, където живееше Федулов, до имението пътят се оказа съвсем кратък и само след двайсетина минути Настя можа да се съблече и да влезе под душа. Като цяло можеше да смята, че денят е минал сполучливо. И с Федулов се сдобри, макар да не се бяха карали.
Ала нещо не й даваше мира. Тя лежеше в леглото, опитваше се да заспи, а пред очите й заставаше снимката, на която Дима Федулов се усмихваше кротко и омиротворено и толкова не приличаше на онзи Дима, когото Настя познаваше. А зад него, на заден план, стоеше един камък с необичайна форма — той сякаш грабна вниманието й и не го пускаше. И небе, и трева, и дървета в далечината, и нищо повече…
ГЛАВА 14.
Минаха още три дни, през които не се случи почти нищо. Федулов и Вторушин проверяваха алибито на Алла Ярцева и на нейния съпруг — Роман, а покрай това — и на компютърния гений Костя Еремеев, но засега не бяха открили никаква информация, която да им позволи да засилят подозренията си по техен адрес. Беше решено да не им задават преки въпроси — къде са били на 22 септември миналата година, пък и е някак глупаво да питаш хората за такива отдавнашни събития — нали бяха минали четири месеца и половина, така че събираха информацията по заобиколен начин. Разделиха си задълженията: Настя измисляше откъде и какво може да се опитат да научат, а оперативните работници „опитваха“ и „научаваха“. Този метод донесе определени плодове, във всеки случаи успяха да установят, че в навечерието на убийството на Аида Борисовна Павлова Алла Ивановна и съпругът й заминали за областния център на гости при приятели и се върнали чак на 24 септември. Разбира се, трябваше внимателно да проверят достоверността на тази информация, защото областният център не е краят на света и ако човек замине за там, може и да се върне за няколко часа, а после отново да замине. Колкото до Еремеев, той, както личеше от дневника за работата на компютърната зала, до 22 часа е бил на работното си място. Какво е правил след работа, не успяха да установят, но първо, всички в един глас твърдяха, че Костя изобщо крайно рядко излиза в града — само ако трябва да купи нещо от магазина, и веднага се връща, затова, ако е решил да напусне територията на имението късно вечерта, когато магазините вече са затворени, непременно някой би забелязал това и би се изненадал, а второ, както следваше от заключението на съдебномедицинския експерт, Павлова с абсолютна сигурност бе починала между девет и десет вечерта, не по-късно. Но и алибито на Еремеев трябваше тепърва да се уточнява и проверява.