Живот след живота

Зоя Михайловна донесе огромното блюдо с домашните пелмени, после поднесе чай с пирог. Две едри кучета от неясна порода мълчаливо седяха от двете страни на Федулов и не откъсваха очи от ръцете му, вероятно с надеждата, че от тези царствени, наистина божествени ръце ще получат вкусна хапка. Но нищо не получаваха: Дмитрий бе възпитал своите кучета строго и не ги хранеше от общата трапеза. „Аз не бих се въздържала — помисли си Настя. — Не бих могла да понеса този поглед и звука от трескаво преглъщана слюнка. Сигурно се държа неправилно с Дружка, давам й човешка храна, глезя я. А трябва така, като Дима. Само каквото е разрешено и само на правилното място. Впрочем неговите кучета са млади, та той само преди година ги е взел като палета и ако сега ги храни неправилно, може да получат здравни проблеми за дълги години. А Дружка е вече стара. Костя Еремеев каза: сега може да яде и прави всичко, в това се състои предимството на старостта. Между другото, за Костя… Щом той е бил любовник на Ярцева, защо да не е бил и убиец на Павлова? Към кого другиго е можела Алла Ивановна да се обърне за помощ? Ако не към мъжа си, значи, към любовника. Следователно трябва да проверим и него. Интересно, дали Вторушин ще се сети сам? По принцип би трябвало…“

Разговорът около масата някак бързо се изчерпа, Федулови искаха той да бъде интересен за гостенката, ала единственото, което свързваше Настя и Федулов, беше престъплението, но нали не можеха да го обсъждат в присъствието на семейството. Нямаха общи познати освен Иля Вторушин, още по-малко пък — общи спомени. Трябваше да спасява положението и Настя прибягна до своя любим начин за съживяване на ситуацията, който неведнъж я бе спасявал в подобни случаи: поинтересува се от семейните снимки. Винаги печеливш вариант, защото зад всяка снимка се крие история, зад историята — спомени, и хората така се увличат, че забравят за всичко. Още повече че на самата Настя сега й беше любопитно да гледа снимки и да се опитва да анализира чуждия опит, за да извлича от него полезни уроци.

Светлана с готовност извади дебели албуми и започна да показва първо снимките на Варенка, Ксюша и Ванечка, после стигна и до албума със сватбените им снимки. Света се оказа удивително фотогенична, на всички снимки без изключение — и на сватбените, и на домашните, изглеждаше като истинска красавица, дори да беше без грим и с небрежно разпусната коса. Дмитрий пък обратното — камерата не го обичаше и лицето му почти на всички снимки изглеждаше сърдито, напрегнато или високомерно, а и изглеждаше много по-възрастен от годините си.

— О, нашият Митя винаги излиза лошо на снимки — говореше Светлана, докато прелистваше страниците на албума. — Има само една снимка, която показвам на всички — там Митка е просто чудесен, като в живота, дори по-хубав. Но къде е тя? Сега ще ви я покажа, сама ще я видите. На нея е сниман, когато беше отишъл при приятел на Вайкал да ловят риба. Ето я. Вижте.