Живот след живота

— Ще хапнеш ли пастичка? — попита Настя, наля си кафе и отвори кутията. — Каква искаш — еклер или кошничка?

На Дружка й беше все едно, тя обичаше и едното, и другото, и изобщо всичко, което й предлагаше нейната човешка приятелка. Нервно помръдваше кожения си нос, преглъщаше и тихичко скимтеше от щастие.

— Хайде сега да слушаме опера. Обичаш ли опера?

Дружка не беше сигурна дали обича опера, но щом нейната ненагледна Настя я обичаше, и тя беше готова да я слуша дори до сутринта, стига само да беше до нея, да имаше възможност да я гледа, да диша един и същ въздух с приятелката си.

Настя доста бързо намери няколко варианта на „Аида“ и се замисли кой да избере. По принцип беше все едно, но за всеки случай тя избра онзи, който беше с английски субтитри: ако я подведат италианският й и възприетото по слух, с английския определено ще се справи. Настя честно искаше веднага да мине към третото действие, но не се сдържа.

— Ще чуя само първите десет минути — каза си, — а после веднага ще премина към сцената край реката.

Но десетте минути станаха двайсет, а после всичко някак плавно се превърна в пълно прослушване. Е, нали не можеше да си откаже удоволствието! И без това не бърза за никъде… Не, италианският й си беше наред, а и дикцията на певците се оказа рядко добра, така че английските субтитри не й бяха нужни.

Кучето кротко дремеше, положило глава върху стъпалата на Настя с топлите пантофи, и тихо сумтеше. Явно не беше любителка на класическата опера.

Ето го и третото действие, въпросната сцена край реката. Настя цялата се превърна в слух, грабна химикалка, сложи пред себе си бележника и се приготви да улови всяка дума. След половин час изключи „Аида“, като с усилие на волята взе решение да не слуша операта до края. Пред нея лежеше текстът, който очевидно бе имала предвид Аида Борисовна Павлова: „Аз трябва да избягам с теб в чужда страна, да напусна родината си и олтарите на нашите богове, да забравя земята, на която завоювах първите лаври на славата, да забравя небето, което беше свидетел на моята любов“.

Да, бившият следовател Павлова е била категорично против премествания в търсене на по-добър живот. Пуснала е сина си в Канада, а самата тя е отказала да замине, както е настоявал той. Това бяха заявили свидетели, а и Настя го бе чела с очите си в кореспонденцията на Аида Борисовна с роднини. Но незнайно защо, Павлова си е спомнила за тази своя позиция и е решила да я потвърди с думите на Радамес именно след разговора в кабинета на Алла Ивановна Ярцева. И този разговор силно я е развълнувал и разстроил, и то дотолкова, че тя дори се е отказала да посети фризьорския салон, макар че много се е грижела за външния си вид.

Какво пък, сега поне е ясно в какво направление трябва да поеме разследването и каква информация трябва да се събира.

Настя ласкаво погали Дружка по врата, зарови пръсти в дългата й сплъстена козина.