![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Може би съблазнени или притеглени?
Бляскавата препаса двуострия си меч и нагласи тежестта му на хълбока.
— Може би. Не би ли трябвало сега да допринасяш със силата си към обреда?
— В името на боговете, не. Аз съм само дребен боен маг от Телас — при все че, признавам си, в мигове на вдъхновение зървам нещичко в Древния Тирлан. Следователно не мога да съдействам на настоящите общи усилия за обуздаването на Рюз.
— Щом така твърдиш, маг.
И отново, как й се искаше да бе задържала наблизо Блуз и острието му! Тяхното обаче беше отчаяно залагане, което бяха решили да направят. Твърде късно бе за съжаления. Ами Кал-Брин? Какво ли стана с неговите хора? Тя би приела мнението му за тези обредни магии.
— Блестяща…
— Да?
— Внимавай.
Кимване.
— Мога да кажа и на теб същото.
Опушения изсумтя и потегли към носа.
С напредването на сутринта блясъкът се усили и се сгъсти в трептяща зелена и тъмнотеменужена завеса, придружена от непрестанен тътен пред тях. Докато Качулката и останалите магове Обетници се подготвяха за съдбовния миг, разделянето, порталът — или каквото там беше — ги изпреварваше и поддържаше разстояние от около сто хвърлея пред тях. Изникващото изпод него море достигаше до тях смарагдовозелено и разпенено, сякаш разбърквано от сили, и още по-притеснително, изпълнено от плавей и отпадъци, каквито се събират покрай всеки морски бряг. Посред палубата курзанският първи помощник-капитан ревеше заповеди — сваляха се платна, моряците обезопасяваха военното имущество. Бляскавата разпозна приготовления за предстояща буря.
Какво прикриваше този параван? Тя бе чувала обичайните предания и разкази за водовъртежи и унищожителни бури, причакващи всеки безумец, достатъчно дързък или отчаян, за да прекоси владенията на Маел. Всички такива приказки обаче идваха до тях от много старо време и може би не бяха нищо повече от фантазии. В действителност никой не знаеше какво ги очаква — нито някой от дванадесетте магове, Обетници или обикновени, нито някой от моряците — понеже повече нищо не се бе разбрало за някого от одързостилите се.
Защо това безбожно бързане? Защо този светкавичен пристъп срещу Кюон — само три съда, избързали пред останалия флот, Скитник, Гедранд и Сокол? Да, те превозваха мнозинството от Обетниците. Но какво можеше да се надява да стори Скинър само с две хиляди души?
От бордовете на съседния Гедранд се развяваха знаменца. На носа ръцете на Опушения бяха издигнати, докато общуваше с останалите магове. Съвсем скоро. Бляскавата обхвана с ръка кърмовата мачта. Пред тях вратата бе спряла да се движи и ги очакваше, висока много разтези. Напомняше на огромен водопад, появил се от празния въздух. Обзе я подвеждащото впечатление, че портата, която ги очаква, всъщност е морската шир и че те хвърчат необуздано право с главата надолу към гибелта си. Дано Тогг, Опонн, Бърн и Фандърей ни закрилят. А Гуглата… гледай сега ти, който никога не можеш да ни достигнеш.
Когато носът проби преградата, Бляскавата зърна за последен път Опушения — с издигнати ръце, като че за да отблъсне някакво разрушително видение; Сивогрив, малазанският отстъпник, с присвити в бойна готовност колене, една протегната ръка с омотано около нея въже, и после ревящата — не, съскаща, кипяща порта бе върху тях и тя ослепя…
Разтърсващ трясък — болезнен удар събори Бляскавата възнак, все едно я бе халосал чук. Трясъкът на чупещо се дърво, тежкото бавно скърцане на огромна забиваща се в палубата тежест — разцепена мачта — ужасени писъци на хора. Водата плискаше и се носеше бавно, надигната, следвана от тишина, която оставяше само стоновете на ранените. Бляскавата се вдигна на крака и потърка рамо там, където се бе ударила в мачтата.
— Човек зад борда! — донесе се вик.
— Човек зад борда! — отвърна му далечно ехо. Бляскавата погледна наляво, където тънеше Гедранд; едната му мачта бе разцепена на една трета от върха надолу и оплетена сред такелажа.
— А Сокол? — викна тя над водата.
Отговори й слаб глас:
— И той е тук!
Да. Където и да бе това тук.
— Опушен!
— Зад борда — обясни един гвардеец.
Бляскавата отиде до там. Мъже и жени бяха изпопадали и цапаха из застланата с останки и плавей повърхност. Парчетиите бяха толкова нагъсто, че хвърлените на хората въжета едвам се намокриха. Бляскавата забеляза къдрокосия маг, вкопчен в някакъв дънер. Нещо във водите и в хоризонта беше странно, но точно сега тя нямаше време да се занимава с това.