Гаснещ зрак [bg]

Енви легна по гръб и се изпъна върху топлите плочки. Призляваше ѝ да гледа грозното лице на сестра си.

— Тяхна е вината, на двамата. За нас. Не ние сме искали да сме такива, нали? Изобщо не ни дадоха шанс да бъдем невинни. Ние бяхме… занемарени. Озлочестени от безразличие. Гледането как слугините се самозадоволяват нощем изврати умовете ни. Слугините са виновни.

Спайт легна до сестра си. Зяпнаха нагоре към грубата долна страна на подовите плочки и черното дърво, което ги държеше на място.

— Той няма да ни убие заради Малис. Ще ни убие заради другите. Заради Атран и Хилит, и Хидаст, и Рилт Мръсната, и другите слугини.

Енви въздъхна.

— Това беше най-хубавата нощ, нали? Може би трябва да го направим пак.

— Те знаят, че сме тук.

— Не, не знаят. Само подозират.

— Знаят го, Енви.

— Може би, след като съсипа мозъка на онова куче, дето го доведоха да ни надуши. Ви цяла нощ, докато не им се наложи да му прережат гърлото. Не могат да ни намерят и никой не ни е видял. Само предполагат. Това, че побърка кучето, ги направи подозрителни.

Спайт се засмя, но тихо, смехът прозвуча като сухо кънтене.

— Магията… тя е навсякъде. Усещаш го, нали? Всичките онези необуздани енергии, всичко на ръка разстояние. Знаеш ли? — Обърна се към Енви. — Сигурно бихме могли да го направим пак, както каза. Само че не с ножове този път, а с магия. Просто ги избиваме всичките, с огън и киселина, с топене на кокали и гниене на лица, и кръв, черна като мастило. Да, тъкмо навреме за връщането на татко ни — няма ли да е изненадан?

Гласът ѝ беше станал малко прекалено висок и стъпките над тях внезапно спряха.

Двете момичета се спогледаха с ужас.

Нещо ставаше там горе, нещо демонско. Страж навярно, сътворен и въплътен от Драконъс.

След малко стъпките се чуха пак.

Енви се пресегна и заби нокти в лявата буза на Спайт, толкова силно, че в очите на сестра ѝ избиха сълзи. После изсъска:

— Никога не го прави!

Спайт я изгледа кръвнишки, заби нокти в ръката ѝ и Енви най-после я пусна.

— Искам вино — каза след малко Енви. — Искам да се напия, както прави новият хирург. Какво им е на хирурзите, между другото? Зяпа стените по цял ден. И ръцете му треперят — и всичко останало. Явно да се занимаваш с болни хора е лошо за здравето. — Превъртя се на корем и задраска шарки с нокът в грубия камък. — Ще се напия и ще говоря завалено. Ще залитам и ще пишкам на пода. После ще се превърна в демон на огъня и всеки, който се доближи до мен, ще изгори на пепел, дори ти. А ако побегнеш, ще те догоня. Ще те накарам да коленичиш и да молиш за милост.

Спайт почеса ухапаното от бълха под туниката си.

— Аз ще съм демон на леда. Твоите огньове ще угаснат, ще те направя негодна. После ще те замразя и ще отчупвам парчета от теб, когато се отегча. И няма да убия всички тук. Ще ги направя мои роби и ще ги карам да си правят разни неща един на друг, неща, каквито никога не биха направили, но няма да имат избор.