Гаснещ зрак [bg]

— Проклет да е Кастеган с неговата безчувственост, Фарор. Щях да ти го кажа, след като свърши това заседание. Съжалявам. Вестта току-що пристигна, по куриер от Карканас.

— Това е сезон с гадни завършеци. — Кастеган вече крачеше нервно. — Няма време за сантименталности. Говоря твърдо и жестоко не от злоба, а за да набия в главите на всички тук, че любезностите са глезотия, която повече не можем да си позволим. Галар — прати обратно онзи ездач до Карканас със съобщение за Силхас Руин. Усилията тук са се провалили. Няма никакъв легион Хуст. Мъртъв е. Няма го. Призови го да преговаря за мир.

Фарор се отдръпна от ръката на Галар, докато не усети студената мокра стена на палатката на гърба си. „Илгаст Ренд… не! Приятелите ми…“

— Командире, каква е съдбата на Калат Хустаин? Той тръгна към Витр с рота… — „Спинок! Все още си жив! О, наистина ли съм толкова слаба?“ — Капитан Финара Стоун беше пратена при шейките. Тя… тя научила ли е за това?

„Какво, какво да правя сега?“

Едно походно столче се опря до левия ѝ крак и тя наведе неразбиращо поглед към него, а гласът на Варет каза:

— Седни, Фарор.

Тя седна. Беше изтръпнала цялата.

— … мисия вече е неотложна — говореше Галар Барас. — Той иска да сме готови за поход до две седмици. Проблемът е опростен. Вече нямаме избор.

— Не е вярно! — изръмжа Кастеган. — Не можем да се надяваме да командваме тези диваци! Единственият избор, който ни е останал, е да се предадем!

— Варет.

— Командире?

— Събери сержантите и ефрейторите, избрани сред затворниците. Добави още, та командният състав да е пълен. Искам списъка днес преди обед. Доведи ги на тренировъчния терен. Ще го направим на два етапа. Те първи ще бъдат въоръжени и снаряжени.

— Отдавна беше време — каза Кърл, беше стиснал юмруци. — Искам да усетя онова желязо. Да го вкуся. Да чуя песента му.

— Варет, заведи хората си при фургоните. А, между другото, старият ти меч те очаква.

При тези думи Варет трепна.

— Сър, моля ви, не онзи.

— Обвързан си с него — отвърна Галар Барас. — Докато те вземе смъртта. Знаеш го.

— Тогава, сър, най-смирено моля да остана невъоръжен.

— Отказано. Селтин, иди с Варет и се погрижи за правилното разпределяне на лейтенантите. След това остани на поста си и удвои охраната на фургоните. Ще видим какво става, когато сержантите и ефрейторите се върнат при отделенията си — този следобед и тази нощ. После, ако всичко тръгне добре, утре ще снаряжим редниците.

След като интендантът изведе бившите затворници от палатката, Галар се обърна към Кастеган.

— Излез. Ще говоря насаме с Фарор Хенд.

— Помисли добре — изръмжа Кастеган. — За честта на легиона Хуст.

— Погрижи се за собствената си част, Кастеган! — отсече Галар, без да откъсва очи от Фарор.

— Когато това е единственото, което ми е останало да защитя, Галар Барас, нямам нужда от съвети от теб — изръмжа Кастеган.

— За чест ли се бориш сега? Струва ми се, че „вина“ е по-подходяща дума за това, което гложди душата ти. Преглътни я цялата, Кастеган, и помисли хубавичко за тежестта ѝ.