Гаснещ зрак [bg]

— Нищо потъпкано и унизено у тези селяци — отбеляза Празек.

— И нищо селяшко също тъй, братко — отвърна Датенар.

Пред тях на черния път стояха двайсетина, че и повече души. Бяха бързали от запад, увити и загърнати в одеяла и кожи. Като видяха двамата приближаващи се конници, се бяха струпали накуп и преграждаха пътя.

Датенар се покашля и каза:

— Поради липса на крал просто очакват твоята първа, и, да се надяваме, най-възпламеняваща реч, Празек.

— Имам реч, която да възпламени, и още как.

— Чувства да кипнат, мисли да се завихрят, но спести последния си огън, Празек, за последния завой.

— Огън, който да придаде плам на шамара ми?

— Един шамар ще стигне ли? Не виждам игото на черна робия пред мен, а плячка, събрана в тъмното и припряно. Виждам как са въоръжени — с криваци, копия и косери.

— Горски разбойници навярно. Но тогаз, ами, усърдието им със споменатите косери няма равно в аналите на пътниците, още повече че не виждам никакви храсталаци.

— Усърдието си има лошата страна — съгласи се Датенар.

Трима свръхмускулести мъже бяха излезли от тълпата. Двама държаха копия, направени от ножове, вързани на прътове, а онзи в центъра носеше два косера, единият от които като че ли беше зацапан със замръзнала кръв. И се усмихваше.

— Добра среща, господа! — подвикна онзи с косерите.

Двамата ездачи дръпнаха юздите на десетина крачки от тримата.

— Добра среща, наистина — каза Празек, — тъй като след добре преценено разсъждение заключавам, че сте новобранци от легиона Хуст, но изглежда, пътувате без офицер и може би сте се оказали изгубени толкова далече от лагера. Късмет имате, че ви намираме тука.

— За този ден — добави Датенар — ще видите снизходителната ни страна и вместо да заплитате многото крака на тълпата си в нещо толкова очевидно предизвикателно като подобаващ бърз марш, можете да изприпкате до лагера като стадо овце.