Гаснещ зрак [bg]

Арал дойде с Денар и Калакан, двама крадци, които бяха нахлули в едно имение в Карканас и се бяха натъкнали на, както се кълняха, баща, изнасилващ всичките си четири деца, докато жената лежала мъртва на пода в средата на стаята. Според разказа им, за който настояваха, че е истина, въпросният мъж бил достатъчно знатен, за да пробута „невинността“ си на съдията и да обвини тях за убийството и изнасилванията. Тъй като и четирите деца били в твърде дълбок шок, за да могат да реагират на когото и каквото и да било, се стигнало до думата на благородника срещу двама прости крадци.

Денар и Калакан били пратени в различни рудници и се бяха събрали отново тук в легиона Хуст. Повишенията им бяха спечелени заради остротата на умовете им и прецизната им духовитост и остроумие. Популярността им правеше обвиненията срещу тях да изглеждат неоснователни, а и както се оказа, освен в краденето двамата били партньори и в любовта.

Малко по-късно пристигна Варет с една млада жена, която изобщо не изглеждаше доволна да е в компанията му, както и във всякаква компания, впрочем. Тя веднага се отдели и застана с гръб към платнището, скръстила ръце и с очи вперени в калния под.

„Имаш съчувствието ми. Това е торба, пълна с ножове, и ето ни нас всички, бръкнали в нея.“

Видя как Галар Барас погледна намръщено новодошлата, а после извърна поглед, за да огледа другите за миг, преди да кимне и да се изправи.

— Днес — заяви той — започваме раздаването на оръжия и броня.

Кастеган като че ли се задави, но интендантът бе този, който каза:

— Командире, не можете да направите това!

— Време е, Селтин.

— Мечовете са жадни за кръв — каза Кастеган. — Огорчени са, всички до един. Можеш да ги чуеш, Галар Барас. Измяната ги изгаря.

Галар отвърна с въздишка:

— Стига с тези глупости, Кастеган. Да, желязото има глас, но ти искаш да изкараш тези оръжия нещо повече от това, което са. Самият Хенаралд обясни как желязото Хуст реагира на промени в температурата и как всеки меч говори на най-близките до него, като камертон. Това, което чуваме, е натиск и напрежение. Тези оръжия, Кастеган, не са живи.

Кастеган се намръщи.

— Може и да не бяха, Галар, но вече са. И ти казвам това… — Почука ножницата на колана си: — Моят меч се вмъква в сънищата ми вече всяка нощ. Моли за кръв. Умолява ме да бъда ръката на отмъщението му. — Изпъна пръст срещу командира си. — Кажи ми, спи ли твоят меч нощем?

Галар издържа погледа на Кастеган дълго, после извърна очи.

— Варет, имаш ли да докладваш нещо?

— Не, сър. Просто поредното убийство. Поредният убиец на жени вече залита из вечната Бездна. Загадката как телата са преместени продължава да ни смущава. Не сме стигнали доникъде в разследването си.

— А коя е тази жена, която си довел?

— Ранси, сър. От ямата Бял зъбер. Има данни за офицер, сър.