Гаснещ зрак [bg]

Оръжията изскочиха от ножниците. Конете се понесоха напред, жадни за сблъсък.

Тропот на копита, блясък на остриета, цвилене, кръв, писъци и крясъци.

След няколко мига двамата Домашни мечове излязоха на чисто, спряха и се обърнаха. Зад тях десетина дезертьори все още стояха на крака. Други шестима се гърчеха на земята, а останалите тела бяха съвсем неподвижни. Имаше кръв на пътя, светло алена кръв върху тънката пелена сняг.

Датенар изтръска меча си от кръвта.

— Разумните думи, Празек, рядко се разбират.

Конете им тъпчеха на място и пръхтяха, жадни за нова атака, но двамата бързо ги укротиха.

Празек изгледа дезертьорите.

— Вече са достатъчно малко, за да ги видим да маршируват в правилен ритъм, мисля.

— Куцият ритъм, да.

— Куцият, тътрещият се, залитащият и замаяният.

— Описваш походката на победените и сплашените, разбитите и насинените.

— Описвам само каквото виждам пред мен, Датенар. Е, кой от нас сега ще ги подбере и ще ги постави на място?

— Не беше ли твоята насърчителна реч?

— Нима? Не беше ли твоята?

— Да питаме ли Бискин?

Празек въздъхна.

— Уви, Бискин се опита да глътне лявото предно копито на коня ми. Каквото остана от мозъка му, носи отпечатъка от подкова. Определено нямаше късмет този човечец.

— Прав си. А виждаме ли другите двама от тримата? Помня, че главата на единия реши да изостави тялото му и мечът ми ѝ помогна.

— Много мило от твоя страна.

— На главата помогнах, да. Колкото до тялото…

— Е, жалко за тялото. Моят пък си загуби шапката.

— Но той не носеше шапка.

— Да е носил.

Датенар въздъхна.

— Когато водачите водят грешно, ами, най-добре е други да им заемат мястото. Ти и аз може би? Виж, съвземат се — които могат — и ни гледат с покорния поглед на… ами на покорните.

— А, виждам, да. Не са кози в края на краищата.

— Не са. Овце са.

— Да ги подкараме ли като кучета, братко?

— Защо не? Видяха как хапем.

— Достатъчно, за да послушат лая ни?

— Тъй мисля.

— И аз.

Двамата офицери смушиха конете си към дезертьорите. Над главите им враните вече се бяха събрали, кръжаха и грачеха нетърпеливо.