Бавачката на ангели [bg]

– Не си се сетил за какво? – попита Патрик нетърпеливо.

– Че скумрия не се лови преди Мидсомар – каза Ерика отчетливо, сякаш говореше на дете.

Патрик започна бавно да осъзнава каквото значи това.

– Обаче и петимата казват, че са ловили скумрия.

– Да, именно. Един от тях би могъл да се обърка, но тъй като всички твърдят едно и също, това показва, че са се наговорили. Не са разбирали много от риболов и са избрали грешната риба.

– Сетих се благодарение на Ерика – каза Йоста леко смутено.

Патрик ѝ прати въздушна целувка.

– Ти си върхът! – каза той искрено.

В същия миг телефонът звънна. Патрик погледна дисплея и видя, че се обажда Турбьорн.

– Трябва да вдигна, но добра работа! И на двамата!

Той вдигна палец, после отиде в кабинета си и затвори вратата. Изслуша внимателно това, което имаше да му каже Турбьорн, като нахвърли няколко бележки върху първия лист, който му попадна. Колкото и чудновати да бяха подозренията му, ето че Турбьорн ги потвърди. Докато го слушаше, Патрик се замисли какво всъщност означава това. Щом приключиха разговора, той знаеше повече, отколкото преди малко, но в същото време беше още по-объркан.

През вратата проникна шумът от нечии тежки стъпки и Патрик стана и надникна в коридора. Към него се задаваше Паула, предвождана от грамадния си корем.

– Повече не мога да седя вкъщи и да чакам. Момичето от банката, с което говорих, обеща да ми звънне днес, но още не се е обадила...

Наложи ѝ се да млъкне, защото бе останала без въздух. Патрик сложи ръка на рамото ѝ.

– Поеми си дъх, за бога – каза той и изчака, докато дишането ѝ се успокои малко. – Ще имаш ли сили да останеш за брифинга?

– Естествено.

– Какво правиш, по дяволите? – попита Мелберг, изскачайки внезапно зад гърба ѝ. – Рита така се притесни, като те видя да излизаш, че ме накара да те проследя.

Той избърса потта от челото си.

– Не се притеснявайте за мен – каза Паула, въртейки очи.

– Хубаво е, че си тук. Има доста неща, които трябва да преговорим – каза Патрик.

После се отправи към заседателната зала и по пътя помоли Йоста да дойде с него. След няколко секунди размисъл се обърна и се върна в кухнята.

– Ти също можеш да дойдеш – каза той и кимна на Ерика.

Както очакваше, тя веднага скочи от стола.

В стаята нямаше много място, но Патрик предпочете да проведат брифинга тук, насред вещите на семейство Елвандер. Кашоните можеха да послужат като напомняне защо е толкова важно да успеят да навържат всички нишки.

Патрик обясни набързо на Паула и Мелберг, че са взели вещите от Оле Скрападжията и вече са успели да прегледат всичко.