Бавачката на ангели [bg]

Чудеше се какво ще бъде, когато момчетата пристигнат. Дали атмосферата щеше да се разведри, щом къщата се напълни с деца, чиито гласове да запълнят празнотата? Надяваше се. Иначе щеше да се задуши.

– Ти си добро момче, Юхан – каза тя и приглади русия му перчем.

Юхан не отговори, но Инез видя, че се усмихва.

Дълго седя до прозореца, преди другите да пристигнат. Гледаше морето и Вальо, наблюдаваше преминаващите лодки и летовниците, които се наслаждаваха на няколкото седмици почивка. Макар че никога не бе могъл да живее така, Леон им завиждаше. В простотата на съществуването им имаше нещо прекрасно, въпреки че самите те може би не го осъзнаваха. Когато на вратата се позвъни, Леон се отдалечи от прозореца, хвърляйки последен поглед към Вальо – мястото, където бе започнало всичко.

– Време е да сложим край – каза Леон и ги огледа, след като се събраха. Настроението беше напрегнато още откакто останалите започнаха да пристигат един по един. Забеляза, че Пърси и Юсеф не поглеждат към Севастиан, който от своя страна изглежда приемаше всичко спокойно.

– Ама че съдба, да се окажеш в инвалидна количка. И лицето ти е съсипано. А беше толкова красив – каза Севастиан и се облегна назад.

Леон не се обиди. Знаеше, че думите не целят да го наранят. Севастиан винаги се изразяваше прямо, освен когато искаше да измами някого. Тогава лъжеше безмилостно. Колко малко се променяха хората. Всички си бяха същите. Пърси още изглеждаше чуплив, а очите на Юсеф бяха все така сериозни. Йон пък излъчваше същия чар.

Леон ги проучи, преди с Ия да заминат за Фелбака. Плати сериозна сума на един частен детектив, който свърши отлична работа, така че Леон знаеше всичко за живота на четиримата. Но сякаш нищо от случилото се след Вальо нямаше значение сега, когато отново се бяха събрали.

Без да коментира изказването на Севастиан, Леон повтори:

– Време е да разкажем всичко.

– И каква полза? – попита Йон. – Това е минало.

– Знам, че идеята беше моя, но колкото повече остарявам, толкова по-ясно разбирам, че беше грешка – каза Леон, вперил поглед в Йон.

Правилно бе предположил, че ще е трудно да го убеди, но това нямаше да го спре. Независимо дали всички щяха да се съгласят, или не, Леон възнамеряваше да разкрие истината. Все пак, от чувство за спортсменство искаше да им каже за плановете си, преди да направи нещо, което би се отразило на всички им.

– Съгласен съм с Йон – каза Юсеф беззвучно. – Няма причина да размътваме нещо, което е забравено и погребано.

– Точно ти винаги си говорил за значението на миналото. И на поемането на отговорност. Не си ли спомняш? – каза Леон.

Юсеф посърна и извърна лице.

– Не е същото.

– Напротив. Случилото се още е живо в нас. Цял живот го нося със себе си и знам, че и с вас е така.