Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Тя спря, за си поеме дъх, и Патрик си спомни, че Ерика също се задъхваше по подобен начин, докато беше бременна.
– Изплюй камъчето! – каза Йоста, който бе изпънал гръб още повече. – Ева не е имала роднина, който да иска да се грижи за нея. Хрумва ми единствено, че някой може да е имал гузна съвест и затова да ѝ е пращал пари.
– Нямам представа какъв е бил мотивът – каза Паула, която изглежда се наслаждаваше на ситуацията. – Но парите са от Арон Кройц.
В стаята стана толкова тихо, че вътре проникна шумът от преминаващите по улицата коли. Йоста пръв наруши мълчанието.
– Бащата на Леон е пращал пари на Ева? Но защо...?
– Именно това трябва да разберем – каза Патрик.
Изведнъж му се стори, че това е най-важният въпрос, на който трябва да отговорят, за да разрешат загадката с изчезването.
Усети вибриране в джоба си и погледна кой го търси. Шел Рингхолм от „Бохусленинген“. Вероятно искаше да му зададе допълнителни въпроси след пресконференцията. Можеше да почака. Патрик затвори и отново насочи вниманието си към своите колеги.
– Йоста. С теб отиваме на Вальо. Преди да потърсим петте момчета, трябва да се уверим, че Ана и Ева са окей, както и да зададем няколко въпроса на Мортен. Паула, ти виж дали можеш да научиш нещо повече за бащата на Леон.
Патрик замълча, щом погледът му се спря на Мелберг. Къде щеше да нанесе минимални щети? За предпочитане бе шефът им да се меси възможно най-малко, но в същото време беше важно да не се чувства изолиран.
– Бертил, както обикновено, ти ще се справиш най-добре с медийния натиск. Нали нямаш нищо против да останеш в управлението, в случай че се обадят журналистите?
Мелберг грейна.
– Разбира се. Имам дългогодишен опит с пресата, не могат да ми се опрат.
Патрик въздъхна вътрешно. Плащаше висока цена, за да върви всичко гладко.
– Не може ли и аз да дойда на острова? – попита Ерика, която продължаваше да стиска здраво телефона си.
Патрик поклати глава.
– За нищо на света.
– Наистина трябва да дойда. Представи си, че нещо се е случило...
– Не подлежи на обсъждане – каза Патрик, но усети, че е прозвучал ненужно остро. – Извинявай, но най-добре ще е ние да се погрижим – добави той и я прегърна.
Ерика кимна неохотно и реши да се прибира. Патрик я изпрати с поглед, после извади телефона си и се обади на Виктор. След осем сигнала се включи гласовата поща.
– От бреговата охрана не вдигат. Типично. Точно сега, когато моторницата не е на разположение.
Откъм вратата се чу прокашляне.
– За съжаление, не мога да отида никъде. Колата не иска да запали.
Патрик погледна съпругата си с недоверие.
– Странна работа. Йоста, можеш ли да я закараш? Тъкмо през това време ще свърша някои работи. Така и така трябва да изчакаме бреговата охрана.
– Окей – каза Йоста, без да поглежда към Ерика.
– Добре, после ще се чакаме направо на пристанището. Ще опиташ ли пак да се свържеш с Виктор след малко?
– Разбира се – каза Йоста.
Телефонът му отново завибрира и Патрик инстинктивно погледна дисплея. Шел Рингхолм. Е, най-добре да вдигне и да отметне поне това.
– Окей, да се захващаме за работа – каза той и натисна „Отговори“, гледайки как другите излизат от стаята. – Да, Хедстрьом на телефона – каза той с въздишка.
Харесваше Шел, но в момента нямаше време за журналисти.
24
Остров Вальо, 1972
Анели я намрази още от самото начало. Клаес също. В техните очи тя не ставаше за нищо, не и в сравнение с майка им, която явно е била светица. Поне така звучеше по думите на Рюне и децата му.
Инез бе научила много за живота. Най-важният урок беше, че мама не винаги е права. Бракът с Рюне беше най-голямата грешка в живота ѝ, но тя не виждаше как може да се измъкне. Не и сега, когато беше бременна от него.
Избърса потта от челото си и продължи да търка кухненския под. Рюне имаше високи изисквания. Всичко трябваше да свети за откриването на училището, нищо не биваше да се оставя на случайността. „Става дума за репутацията ми“, казваше той, възлагайки ѝ нови задачи. Инез се трудеше от сутрин до вечер, а коремът ѝ растеше и тя бе толкова изморена, че едва си стоеше на краката.
Изведнъж Клаес изникна до нея. Сянката му падна върху Инез и тя се стресна.
– О, извинявай, изплаших ли те? – каза той с онзи глас, от който винаги я полазваха тръпки.
Клаес излъчваше омраза и както обикновено, тя така се напрегна, че ѝ беше трудно да диша. Нямаше доказателства, които да покаже на Рюне, а той никога не би ѝ повярвал. Всичко се свеждаше до нейната дума срещу тази на Клаес и тя не си правеше илюзии, че Рюне би застанал на нейна страна.