Бавачката на ангели [bg]

– Здрасти, ти ли си Шел?

Свен Никласон тръгна към него с протегната ръка и се представи.

– Няма ли фотограф с теб?

Шел огледа тясното пространство до лентата за багаж.

– Ще дойде едно момче от Гьотеборг. Пътува с кола и ще се срещнем на място.

Тръгнаха към паркинга. Свен дърпаше малък ръчен куфар след себе си и Шел заподозря, че колегата му е свикнал да потегля внезапно и да пътува с малко багаж.

– Мислиш ли, че все пак трябва да информираме полицията в Танум? – попита Свен, щом двамата се настаниха в голямото комби на Шел.

Той се замисли, докато изкарваше колата от паркинга. После зави надясно и каза:

– Да, така смятам. Но трябва да говориш с Патрик Хедстрьом. С никого другиго. – Шел хвърли кос поглед към Свен и добави: – Не мислех, че се интересувате кои точно полицейски управления са информирани.

Свен се усмихна и се загледа в пейзажа, който се разкри през страничния прозорец. Имаше късмет. Мостът в Тролхетан беше най-красив през лятото.

– Човек никога не знае кога ще му потрябва услуга от някой вътрешен човек. Вече съм се разбрал с гьотеборгската полиция да присъстваме по време на ареста, тъй като именно ние ги снабдихме с информацията. Може да се каже, че сега просто ще проявим учтивост към полицаите в Танум.

– От Гьотеборг едва ли възнамеряват да направят същия жест към колегите си, така че ще отбележа пред Хедстрьом колко щедър си бил – каза Шел и се засмя.

Самият той изпитваше дълбока благодарност, че Свен Никласон му разреши да присъства на ареста като зрител. Това не беше просто ексклузивна новина, а нещо, което щеше да се отрази на шведската политика и да шокира целия народ.

– Благодаря, че ме извика – промърмори той и изведнъж се смути.

Свен сви рамене.

– Не бихме могли да стигнем дотук без информацията, която получихме от теб.

– Значи, сте успели да разтълкувате цифрите?

Шел беше на път да се пръсне от любопитство. Свен не бе могъл да му разкаже всички подробности по време на телефонния им разговор.

– Шифърът беше нелеп – каза Свен и се засмя. – Децата ми биха могли да го разгадаят за петнайсет минути.

– Как така?

– Числото едно отговаря на буквата А, две отговаря на Б, и така нататък.

– Шегуваш се.

Шел зяпна Свен и за малко да излезе от пътя.

– Не, макар да ми се иска да беше така. Бележката показва за колко тъпи ни имат.

– И какво пишеше?

Шел опита да си представи комбинацията, но паметта му за числа не я биваше още в училище. В днешно време едва успяваше да си спомни собствения си телефонен номер.

– Стюреплан38. Пишеше Стюреплан, последвано от дата и час.

– По дяволите – възкликна Шел, завивайки по кръговото при Торп. – Това можеше да бъде истинска катастрофа.

– Да, но рано сутринта полицията осъществи акция срещу групичката, която трябваше да извърши атентата. Сега нямат възможност да комуникират със съпартийците си. Затова е цялото бързане. Няма да мине много време, преди отговорните лица да забележат, че не могат да се свържат с атентаторите. Ако това стане, те ще са нащрек и ще пропилеем шанса си. Тези хора имат контакти по цял свят и не биха имали проблеми да изчезнат.