Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Инез имаше неясното усещане, че нещата не бива да се случват така. Седемдесетте години тъкмо започваха и пред жените се откриваха съвсем нови възможности да управляват живота си. Но тя така и не стана част от истинския свят. Участваше единствено в съвършената реалност, създадена от майка ѝ. Там думите на мама бяха закон и ако тя казваше, че за дъщеря ѝ ще е най-добре да се омъжи за петдесетгодишен вдовец с три деца, то Инез нямаше как да възрази.
– Планирам да купя старата детска колония на остров Вальо и да основа интернат за момчета. Имам нужда от жена до себе си, която да ми помага. Умееш да готвиш, нали?
Инез кимна. Беше прекарала много часове в кухнята с Нана, която я бе научила на всичко, което умее.
– Ами тогава е решено – каза Лаура. – Естествено, трябва да има подобаващо дълъг годеж, така че какво ще кажете за скромна сватба около Мидсомар37?
– Звучи чудесно – съгласи се Рюне.
Инез замълча. Огледа бъдещия си съпруг и забеляза бръчките, които бяха започнали да се образуват около очите и около тънките му сурови устни. Линията на тъмната му коса бе на път да се отдръпне назад, а тук-там се виждаха и сиви косми. Значи, това беше мъжът, за когото щеше да се омъжи. Още не бе виждала децата, знаеше само, че са на петнайсет, дванайсет и пет години. Не беше срещала кой знае колко деца през живота си, но всичко щеше да е наред. Така каза мама.
Пърси седеше в колата си и гледаше морския път към Фелбака, но не забелязваше нито вълните, нито лодките. Виждаше единствено собствената си съдба и сливането на миналото и настоящето. Брат му и сестра му проявиха сдържана учтивост, когато му се обадиха. Добрите маниери изискваха да се държиш на ниво дори с този, когото си победил. Пърси знаеше много добре какво се крие зад съчувствените фрази. Злорадството носеше еднаква радост на всички, независимо дали са богати, или бедни.
Казаха му, че са купили замъка, но това не беше новина. Вече бе научил от адвокат Бурман, че Севастиан е действал зад гърба му. Използвайки същите думи и фрази като Севастиан, те му разясниха, че замъкът ще се превърне в конферентен център. Съжаляваха, че нещата са се стекли така, но искаха Пърси да се изнесе най-късно до края на месеца. Естествено, това трябваше да се случи под надзора на техния адвокат, за да не би случайно Пърси да вземе нещо, което е включено в покупката на имота.
Изненада се, че Севастиан се появи днес. Пърси го видя да минава с колата и да се отправя нагоре по хълма към къщата на Леон. Бронзов тен, разкопчана риза, скъпи слънчеви очила и зализана назад коса. С други думи, изглеждаше както обикновено. Сигурно и така се чувстваше. Това е просто бизнес, както вероятно би казал.
Пърси хвърли последен поглед в огледалото на сенника. Изглеждаше ужасно. Очите му бяха кръвясали от твърде малко сън и твърде много уиски. Кожата му беше сива и пореста. Но вратовръзката му бе вързана перфектно. Това беше въпрос на чест. Вдигна рязко сенника и излезе от колата. Нямаше причина да отлага неизбежното.
37 Празнува се между 19 и 24 юни, съответства на нашия Еньовден. – Б. р.
Ия облегна глава на хладния страничен прозорец. Бе хванала такси до Ландветер и пътуването щеше да отнеме малко под два часа, може би и по-дълго, в зависимост от движението, така че смяташе да се опита да поспи.
Преди да тръгне, целуна Леон. За него щеше да бъде същински ад да се оправя сам, но Ия не възнамеряваше да стои и да гледа как нещата отиват по дяволите. Леон я увери, че всичко ще мине добре. Каза, че бил принуден да го направи. Иначе никога не би могъл да изпита покой.
Ия отново се замисли за онова пътуване по стръмните пътища в Монако. Той се канеше да я напусне. Думите се лееха от устата му. Обясняваше как нещата се били променили и нуждите му вече не били същите, как двамата били прекарали много хубави години заедно, но той бил срещнал друга жена, в която се влюбил, и Ия също щяла да намери някого, с когото да е щастлива. Тя отклони вниманието си от криволичещия път, за да погледне Леон в очите. Той продължи да дрънка баналности, докато тя си мислеше за всичко, което бе жертвала в името на любовта си.
Колата зави и Ия видя как Леон се ококори. Потокът безсмислени думи пресъхна.
– Гледай пътя, докато караш – каза той.
По красивото му лице се изписа притеснение. Ия не вярваше на очите си. За първи път през съвместния им живот Леон се страхуваше. Чувството за власт я опияни, тя натисна педала на газта и усети как тялото ѝ се притиска в седалката заради ускорението.