Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– Някои парчета от пъзела се наредиха, но имаме нужда от помощ, за да продължим нататък. Като начало мога да ви съобщя, че мистериозният „Й“, който е пращал картичките на Ева, е нашият колега Йоста Флюгаре.
Той посочи Йоста, който се изчерви.
– Ама Йоста бе... – възкликна Паула.
Лицето на Мелберг почервеня и той изглеждаше все едно ще избухне.
– Да, знам, че трябваше да си кажа, но с Хедстрьом вече говорихме за това – каза Йоста, поглеждайки Мелберг отбранително.
– Според Йоста обаче последната картичка не е от него, а и тя безспорно се различава от останалите – каза Патрик и се облегна на ръба на масата. – Хрумна ми каква може да е работата и се обърнах към Турбьорн, който току-що ми се обади и потвърди подозренията ми. Можем да приемем, че именно човекът, пратил картичката, е оставил отпечатъка, който Турбьорн сне от долната страна на марката. Този отпечатък съвпада с един от отпечатъците по торбичката, в която беше прибрана картичката, когато Мортен ни я даде.
– Но нали само вие и Мортен сте докосвали торбичката? Тогава...
Ерика пребледня и Патрик видя как зъбните колела в главата ѝ веднага заработиха. Тя се разрови трескаво из чантата си, търсейки мобилния си телефон. Щом го намери, веднага звънна на Ана чрез опцията за бързо набиране. Всички бяха вперили поглед в нея и в стаята се чуваше единствено сигналът свободно. После се обади глас, който очевидно принадлежеше на телефонния секретар.
– По дяволите – избухна Ерика и набра нов номер. – Звъня на Ева.
Сигналите се занизаха един след друг, но никой не отговори.
– Мамка му – изруга тя и набра трети номер.
Патрик не се опита да продължи, преди Ерика да е приключила. Самият той започваше да се притеснява, че Ана цял ден не си вдига телефона.
– Ана кога е тръгнала натам? – попита Паула.
Ерика продължаваше да държи телефона до ухото си.
– Снощи. Оттогава не съм се чувала с нея. Сега звъня на пощата. Вчера откараха Ева с лодката и може би знаят нещо... Ало? Да, здравей, обажда се Ерика Фалк... Точно така. Вчера качихте Ева... И сте я оставили на острова? Видя ли дали там имаше други лодки?... Дървена моторница?... Значи, е била вързана за кея при детската колония... Окей. Благодаря.
Ерика приключи разговора и Патрик видя, че ръката ѝ трепери леко.
– Лодката ни, с която Ана тръгна вчера, още е там. Значи, тя и Ева са на Вальо заедно с Мортен и нито една от тях не вдига.
– Сигурно няма причина за притеснение. А и Ана може вече да се е прибрала – каза Патрик, опитвайки да звучи по-спокойно, отколкото се чувстваше.
– Но Мортен каза, че е останала там само час. Защо ме е излъгал?
– Сигурно за всичко си има обяснение. Ще отидем да проверим веднага щом приключим тук.
– Защо му е на Мортен да праща заплахи на собствената си съпруга? – попита Паула. – Това означава ли, че той стои зад опита за убийство?
Патрик поклати глава.
– Все още не знаем. Затова трябва да обобщим всичко, което сме научили, и да видим дали можем да запълним някои празнини. Йоста, ще ни разкажеш ли какво откри от свидетелските показания на момчетата?
– Добре – каза Йоста и обясни за скумрията и защо нямаше как показанията да са верни.
– Това доказва, че лъжат – каза Патрик. – А ако са излъгали за рибата, сигурно цялата им история е измислена. Защо иначе биха се наговорили за нещо такова? Смятам, че можем да приемем, че са били замесени в изчезването на семейството. С тази нова информация ще можем да ги притиснем.
– А Мортен как се вписва в картинката? – попита Мелберг. – Той не е бил на острова, а според Турбьорн при стрелбата онзи ден е било използвано същото оръжие като през седемдесет и четвърта.
– Не знам, Бертил – отговори Патрик. – Да караме едно по едно.
– Следва липсващият паспорт – каза Йоста и се поизправи в стола си. – Да, паспортът на Анели липсва. Възможно е това да означава, че тя е била замесена по някакъв начин, но след това е избягала в чужбина.
Патрик хвърли поглед към пребледнялата Ерика. Разбираше, че жена му не може да спре да мисли за Ана.
– Анели? Шестнайсетгодишната дъщеря? – попита Паула и в същия момент телефонът ѝ звънна.
Тя вдигна и се заслуша, а на лицето ѝ се изписаха едновременно учудване и решителност. Накрая затвори и погледна останалите.
– Осиновителите на Ева ни казаха, че някой е пращал анонимно пари на Ева всеки месец, докато тя навърши осемнайсет. Така и не са разбрали откъде идват парите. Естествено, с Патрик предположихме, че това може да има нещо общо със събитията на Вальо. Затова опитах да науча повече...