Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Повелител на сенките [bg]
Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Повелител на сенките [bg]

Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма пo-свят обет от онзи, който свързва парабатаите — воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена — тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни? Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата — група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис. Когато долноземците се обръщат срещу Клейма, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките — краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 274
Перейти на страницу:

Миг по-късно вдигна изненадано поглед, когато върху него падна сянка — Тай стоеше зад гърба му, със стили в ръка и грейнали очи.

— Ти си десничар — каза, — така че подай ми дясната си ръка.

Кит се задави с бисквитата от изненада; Ливи се изпъна в креслото.

— Тай. Недей. Той не иска Знак. Просто се шегуваше.

— Аз… — започна Кит, но Тай вече беше придобил цвета на стара слонова кост и бе отстъпил назад, ужасен. Очите му се извърнаха от тези на Кит. Ливи понечи да стане от креслото.

— Не… Не, искам го — увери го Кит. — Бих искал да имам Знак. Прав си, време е да получа истински.

Мигът сякаш увисна във въздуха. Ливи беше наполовина станала от креслото. Тай примигваше учестено. А после той се усмихна лекичко и сърцето на Кит отново заби нормално.

— Подай ми дясната си ръка тогава — каза Тай.

Кит се подчини и установи, че Тай не бе излъгал — Знакът наистина болеше. Усещането беше такова, каквото си представяше, че е да си направиш татуировка: дълбок, парещ бодеж. Докато Тай приключи, очите на Кит се бяха насълзили.

Той размърда пръсти, взрян в ръката си. Щеше да го има завинаги, това око върху опакото на дланта си, което Тай беше нарисувал там. Никога не можеше да го изтрие или промени.

— Чудя се — подхвърли Тай, докато прибираше стилито обратно в колана си, — къде ли се намира онази къща на Малкълм в Корнуол.

— Мога да ви кажа точно къде е — заяви момичето, застанало до камината. — В Полперо.

Кит зяпна. Абсолютно сигурен бе, че само допреди миг то не беше там. Беше русокосо, съвсем младо и… прозрачно. Той виждаше тапетите през нея.

Беше по-силно от него. Кит изкрещя.

* * *

Бриджет беше завела Ема в спалня, която като че ли беше избрала предварително, и Ема много скоро разбра защо: на стената имаше разграфявания за ръст, от онези, които правиш, като накараш някой да застане до стената и отбележиш с чертичка колко е висок, заедно с датата. Над едната пишеше Уил Херондейл, а над другата — Джеймс Карстерс.

Стаята на един Карстерс. Ема обхвана лактите си с ръце и си представи Джем, милия му глас, тъмните му очи. Липсваше й.

Ала това не беше всичко; в края на краищата, Джем и Уил биха могли да отбелязват ръста си във всяка стая. В чекмеджето на нощното шкафче Ема откри купчинка стари снимки, повечето от които бяха от началото на двайсети век.

Снимки, на които се виждаха четири момчета, в различни моменти от живота им. Изглеждаха весела тайфа. Две от тях (едното — тъмнокосо, другото — русо) бяха заедно на почти всички снимки, преметнали ръце през раменете си, смеещи се. Имаше и момиче с кестенява коса, което много приличаше на Теса, ала не беше тя. Самата Теса също беше тук, изглеждаща съвсем същата, с невероятно красив мъж, наближаващ трийсетте. Прословутият Уил Херондейл, досети се Ема. Имаше и момиче, с тъмночервена коса, мургава кожа, и сериозно изражение. В ръцете си то стискаше златен меч, който Ема разпозна мигновено, дори и без помощта на надписа върху острието: Аз съм Кортана, от същата стомана и закалка като Жоайоз и Дюрендал.

Кортана. Което и да беше момичето на снимката, то беше Карстерс.

На гърба някой беше надраскал думи, които изглеждаха взети от поема. Раната е мястото, през което Светлината прониква в теб.

Ема дълго се взира в тях.

* * *

— Наистина не е нужно да крещиш — заяви момичето сърдито. Имаше страшно английски акцент. — Аз съм призрак, това е всичко. Държиш се така, сякаш никога не си виждал призрак.

— Не съм — отвърна Кит, жегнат.

Ливи скочи на крака.

— Кит, какво става? С кого говориш?

— С призрак — отвърна Тай. — Кой е, Кит?

— Името ми е Джесамин — каза момичето. — А само защото преди не ме виждаше, не означава, че не се опитвах.

— Името й е Джесамин — предаде Кит. — Твърди, че се опитвала да привлече вниманието ни.

— Призрак — повтори Тай, взирайки се в камината. Ясно бе, че не я вижда, но бе ясно също така, че има доста добра представа къде е застанала. — Казват, че по време на Тъмната война Лондонският институт бил спасен от един призрак. Тя ли е била?

Кит изслуша отговора и го повтори:

— Казва, че е тя. Изглежда адски самодоволна от това.

Джесамин го изгледа свирепо.

— Освен това твърди, че знае къде е живял Малкълм — добави Кит.

— Така ли? — Ливи се приближи до писалището и грабна химикалка и един бележник. — Ще ни каже ли?

— Полперо — повтори Джесамин. Беше много хубава, с руса коса и тъмни очи. Кит се зачуди дали е странно да намираш един призрак за привлекателен. — Малко градче в Южен Корнуол. Малкълм понякога говореше за плановете на къщата си, когато идваше в Института. — Тя махна с прозрачната си ръка. — Много се гордееше с нея… намираше се навръх някакви прочути пещери. Ужасно е, че се оказа такъв злодей. И горкият Артър — добави тя. — Понякога го наглеждах, докато спеше. Сънуваше страшни кошмари за земите на феите и брат си.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 274
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)