Сребристи сенки [bg]

— Ще е краткосрочно. Искам да кажа, не зная колко ще продължи това „краткосрочно“, но в крайна сметка всичко ще се уталожи и ние ще бъдем свободни да отидем, където пожелаем и да се виждаме, с когото поискаме.

Кривата й усмивка ми подсказа, че е скептично настроена.

— Откъде знаеш?

— Просто го знам. И повярвай ми, че в каквито и условия да се намираме, всичко ще е наред, стига да сме заедно.

— Добре — рече тя след кратък размисъл. — Още нещо. Като оставим настрана всички проблеми, свързани с получаването на убежище при мороите, смяташ ли, че сме достатъчно силни за това? Бракът не е само лист хартия.

Изправих се и седнах до нея.

— Зная, че не е — уверих я. — И зная, че ще бъде трудно — поради най-различни причини. Но мисля, че можем да се справим с всичко, което ни се изпречи на пътя, стига да продължим да се обичаме както сега. — Замислих се за родителите ми и за техния фасаден брак. Да живееш във фалш, беше много по-осъдително, отколкото всичко необмислено и прибързано, което Сидни и аз можехме да направим.

— И как предлагаш да действаме? — попита тя. — Сигурна съм, че в този хотел има сватбен параклис, но няма как да отидем там.

— Не — съгласих се. Нито един моройски свещеник няма да благослови подобен съюз. — Точно в момента никакви алхимици не могат да се доближат до това място. Имаме малка пролука, за да се измъкнем навън. Можем просто да отидем в гражданското… Какво има? — Сидни отново се разплака.

— Нищо, нищо — промърмори тя. — Просто… не. Няма значение.

— Кажи ми — настоях.

— Просто… — тя въздъхна. — Всичките ми други планове се разбиха на пух и прах. Колежът, семейството ми… а сега и ще се оженя с няколко години по-рано. А с това дори самата сватба се променя. Винаги съм си мислела, че когато часът настъпи, всичките ни приятели ще са там, аз ще бъда в булчинска рокля, ще има пищна церемония и всичко, както се полага. Зная, че нищо от това няма значение, наистина е така: с радост ще се омъжа за теб в синьо-зелена тениска. Просто ми е нужна минута, за да приема всички тези промени.

Помилвах я по лицето.

— Не, не ти е нужна. Поне не и за това. Дай ми секунда.

Станах, извадих мобилния си телефон и прегледах няколко неща, докато Сидни ме наблюдаваше с любопитство. След минути вече имах план. Просто се надявах да не създаде повече проблеми, отколкото ще реши.

— Добре, ще се махнем оттук сега, докато алхимиците нямат достъп до този хотел. В крайна сметка те ще намерят начин да проникнат — дори и само като прикрият татуировките си. Имаш ли още амулети за невидимост?