Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Той не поздрави Карла, а направо излая:
— Какво е имагинерно число?
Внезапността му я стресна, но въпросът поне беше лесен. — Квадратният корен на отрицателно реално число, например, корен квадратен от минус единица — разтреперано започна тя. — Не може да получи истинска числова стойност, но все пак може да се използва при изчисления. Изглеждаше малко изненадан. Явно бе очаквал да я размаже напълно. — Вярно — произнесе господин професорът след миг на размишление. Тя се огледа. Нямаше стол. Нима щяха да й задават въпроси права? Запита я по въпроси от химията и биологията и на всичко това тя отговори леко. Започна да се поотпуска. Тогава той внезапно попита:
— Прилошава ли Ви при вида на кръв?
— Не, господине.
— Аха! — триумфиращо произнесе той. — Откъде знаете? — На единадесет години изродих бебе — обясни тя. — И имаше доста кръв.
— Трябвало е да повикате доктор!
— Повиках — раздразнено отговори тя. — Бебетата обаче не чакат докторът да дойде. — Хм — Байер се изправи. — Почакайте тук — и излезе от стаята. Карла остана на мястото си. Подлагаха я на сериозно изпитание, но й се струваше, че досега се е справила добре. За щастие беше привикнала на размяната на аргументи с мъже и жени от всякаква възраст — споровете и дискусиите бяха постоянно явление в дома на Улрихови, а тя водеше такива с родителите си и брат си откакто се помнеше. Байер се губеше вече няколко минути. Какво ли правеше? Не беше ли отишъл да доведе някой колега, за да му представи това безпрецедентно, блестящо момиче, което кандидатства за стипендията? Изглеждаше й твърде хубаво. Изкушаваше се да вземе някоя от книгите на полицата и да чете, но се притесняваше да не го засегне, тъй че стоеше и не правеше нищо. Професорът Байер се завърна след десет минути с кутия цигари в ръка. Нима я беше оставил да стърчи права в кабинета му, докато излезе до магазина на тютюнопродавеца? Или това беше друго изпитание? Карла фон Улрих започна да се ядосва. Професорът бавно си запали цигара, като че ли имаше нужда да събере мислите си. Издуха дим и попита: — Как Вие, като жена, бихте работили с мъж, който има възпаление на члена? Тя се притесни и усети, че се изчервява. Никога не беше говорила за мъжкия орган с мъже. Но знаеше, че ако иска да бъде лекар, трябва да бъде откровена по въпроса: — По същия начин, по който Вие, като мъж, бихте работили с жена, която има вагинална инфекция — обясни тя. Господин професорът доби ужасен израз, и тя се уплаши, че е била нахална.
Забързано продължи:
— Внимателно ще прегледам възпалената област, ще опитам да установя причината за възпалението и вероятно ще го третирам със сулфонамид, въпреки че трябва да призная, че в гимназиалния курс по биология не сме вземали този материал.
Той я попита скептично:
— Да сте виждали гол мъж?
— Да.
Той се престори на възмутен:
— Но вие сте неомъжено момиче!
— Когато дядо ми беше на смъртно легло, не можеше да става и се изпускаше. Помагах на майка си да го поддържа чист — тя не можеше да се справя сама, понеже той бе твърде едър.
Карла опита да се усмихне:
— Жените постоянно вършат тези неща, господин професор, с бебетата и старците, с болните и с безпомощните. Свикнали сме. Единствено мъжете намират такава работа смущаваща. Той имаше все по-ядосан вид, нищо че отговорите й бяха добри. Какво не беше наред? Сякаш щеше да е по-доволен, ако тя се бе стреснала от въпросите му и бе отговорила глупаво. Професорът постави цигарата си в пепелника със замислен вид. — Боя се, че не сте подходящ кандидат за тази стипендия. Тя бе смаяна. Как така се е провалила? Беше отговорила на всички въпроси! — Защо да не съм? — попита тя. — Подготовката ми е безупречна. — Вие сте неженствена. Говорите открито за вагината и пениса. — Вие започнахте това! Аз просто отвърнах на въпросите Ви! — Явно сте израсли в непристойна среда, където сте виждали голотата на мъжките си роднини. — Да не би да искате да ми кажете, че според Вас пелените на възрастните хора трябва да бъдат сменяни от мъже?
— Най-лошото е, че сте непочтителна и нахална.
— Вие ми зададохте предизвикателни въпроси. Ако бях отговорила плахо, щяхте да кажете, че не съм достатъчно корава, за да бъда лекар, нали? За миг той загуби дар слово и тя разбра, че точно това е щял да направи. — Загубихте ми времето — заключи тя и тръгна към вратата. — Омъжете се — продължи той. — Родете деца. Това е Вашата роля в живота. Това е Ваш дълг! Тя излезе и трясна вратата. Фрида я погледна притеснено.