![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
— Разбирам — каза накрая, осъзнала в какво затруднено положение се намира.
Романо искаше да продължат настъплението към Бар-Кхос, за да си спечели слава, знаейки, че това ще затвърди претенциите му за трона. А ако вместо него тя изпратеше Спарус, така щеше да се остави в ръцете на Романо, заобиколена от хора, предани на неговата кесия.
Аз съм причината за забавянето в плановете ни — осъзна тя и видя унилите лица на хората в палатката и как те не смееха да я погледнат в очите. Разбра колко жалка изглежда в очите им — божественият водач на Свещената империя, прикована към леглото със суетящ се около нея доктор.
Ръцете й се вкопчиха в чаршафите. Сашийн се опита да се изправи от леглото.
Суул се втурна напред и я натисна обратно надолу.
— Стига толкова! — изсъска жената.
Известно време матриархът се опитваше да се пребори с нея, но това изчерпа и малкото сили, които й бяха останали. Отказа се и се отпусна обратно на матрака с издути ноздри. Изпълни я чувство на безпомощност, което предизвика гадене в стомаха й.
Въздишката й отекна в неловката тишина на палатката. Тя си помисли горчиво, че при никакви обстоятелства не може да се отърве. Дори тук по време на кампанията трябваше постоянно да се бори, за да запази положението си. И докато мислеше за това, тя внезапно усети как тялото й натежава, сякаш бремето на всички тези години, през които беше на власт, се опитваше да я смаже.
Може би ефектът на кралското мляко започваше да отминава.
— Трябва да останем заедно — изграчи тя към тях. — Всички ние — поне докато не превземем Туме.
Думите й накараха Романо да се намръщи. Спарус и останалите обаче се поклониха ниско.
За момент Сашийн затвори очи и се унесе.
— Матриарх — разнесе се далечен глас, тя се огледа и осъзна, че е минало известно време.
— Оставете ме — прошепна тя и после видя, че хората са си тръгнали и е останал само Клинт, който си грееше ръцете на мангала.
Близнаците Суон и Гуан също бяха там, застанали над леглото й.
— Матриарх — повтори Гуан.
Лицето му беше мокро и той прокара ръка по скалпа си, за да избърше водата от него.
— Има нещо, което трябва да знаете. Вашият дипломат е дезертирал.
— Че?
От брадичката му паднаха няколко капки, когато той кимна с глава.
— Грешите.
— Видели са го да напуска лагера, след като вие бяхте повалена — обясни Суон.
Сашийн беше твърде уморена за това.
— Грешите — прошепна тя. — Той ми е предан. Вече го е доказал.
— Свети матриарх, той е изчезнал.
В полезрението й, до двамата дипломати, пристъпи Клинт, но те не му обърнаха внимание и продължиха да гледат надолу към нея.
Смисълът на думите им все още й убягваше и тя се загледа в платното на покрива на палатката, което яростно плющеше под вятъра и навяваше усещане за безнадеждност.
— Направете каквото трябва — тихо каза тя и затвори очи.
Игра на раш
Аш се събуди в затъмнената стая. Опита се да си припомни къде се намира, докато ръцете му опипваха меките и скъпи чаршафи.
— Полека — каза един глас и докато рьошунът обръщаше глава към източника му, той усети хриптящото си дишане.
Някаква фигура се изправи край затъмнения прозорец и се приближи до леглото, държейки нещо в ръка.
Аш се надигна върху пухкавите възглавници и прие кратуната, която му подаваха. Отпи от успокояващо студената вода, закашля се пак, след което отпи по-голяма глътка.
— Благодаря ти — дрезгаво промълви той, когато Че се върна при стола си до прозореца.
Аш предпазливо свали крака от леглото и ги сложи върху студения дървен под. Главата му се замая и започна да му се гади. Усещаше тъпа пулсация на мястото, където на черепа му се беше образувала цицина. Не се чувстваше никак отпочинал.
— Къде се намираме? — успя да попита той, след като известно време се мъчеше да си поеме дъх.
Силуетът на Че се обърна към него.
— Заврени в град, който всички други явно отчаяно искат да напуснат — отвърна мъжът и след това се обърна отново към гледката през прозореца.
Аш се изправи на крака, изпука силно костите на гърба си и зачака главата му да спре да се върти. В далечината се чуваше оръдейна стрелба и той усети във въздуха мириса на нещо, което гори. Изръмжа и се отправи към прозореца, за да погледне навън. Суграшицата най-сетне беше спряла и вятърът беше разкъсал облаците, така че през тях от време на време се процеждаше звездна светлина. Тя беше достатъчна, за да освети тънката ивица дим, която се разпростираше от града.