![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
На погребението Джерард си помисли, че Палин не изглежда добре. Очевидно последното му заминаване също не бе спомогнало здравето му да се подобри. Изглеждаше още по-измършавял и блед, движенията му подсказваха нетърпение, а в очите му се бе прокраднало нещо потайно, някакво недоверие.
Джерард знаеше доста за Палин. Карамон обичаше да разказва с увлечение за единствения си жив син и темата неизменно се подхващаше по време на обичайните им закуски.
Когато боговете напуснали Крин и отнесли магията заедно със себе си, Палин Маджере, най-малкият син на Карамон и Тика, все още бил многообещаващ млад магьосник. Но макар да скърбял за голямата загуба, Палин не се отказал от магията, както доста от чародеите от неговото поколение. По негова инициатива от всички страни на Ансалон се събрали магове, които започнали да полагат опити да подчинят на волята си суровата магия — тази магия, която според Палин произлизала от самите недра на света, която била там още преди идването на боговете, така че — както предполагал той — би следвало и да е преживяла заминаването им. Усилията им се увенчали с успех. Палин основал Академията за чародеи в Утеха и я превърнал в средище за обучение по магия. Академията растяла и се развивала, а междувременно магьосникът използвал уменията си, за да се сражава с драконите и това му печелело все по-голяма популярност из цяла Абанасиния.
Ала ето, че гобленът на неговия живот започнал да се разплита.
Изключително чувствителен към магията, преди две години Палин пръв бе доловил, че силите му започват да отслабват. В началото просто го сметнал за един от симптомите на напредналата възраст. В крайна сметка, вече прехвърлял петдесетте. Ала след него и собствените му ученици започнали да съобщават за съвсем същите проблеми. Дори младите открили, че заклинанията им се удават по-трудно отпреди и че магията ги изтощава много повече от обичайното. Очевидно възрастта не играела роля в случая.
Заклинанията работели, но за да бъдат постигнати, изисквали от магьосника още и още усилия. Според собственото определение на Палин, да направиш магия сега било все едно да запалиш свещ в буркан. Пламъкът горял, само докато в буркана има достатъчно въздух. Когато въздухът свърши пламъкът потрепва, започва да мъжди и изгасва.
Нима, както твърдели някои, магията била в ограничени количества? Можела ли да пресъхне като езерце в пустинята? Палин не вярвал в това. Магията била там. Усещал я. Съзирал я. Но сякаш някой пиел от езерцето в огромни количества.
Кой или какво карало магията да пресъхва? Палин заподозрял великите дракони. Това негово убеждение се променило, след като драконесата Берил започнала да отправя повече заплахи, станала по-агресивна и изпратила армиите си да завладяват още и още територии. Съгледвачите в Квалинести бяха доложили, че причината се крие в отслабващата й магия. От дълго време вече Берил безуспешно търсела Кулата на Върховното чародейство, ала до този момент магическата гора Уейрит успешно успявала да я скрие от погледа й. Рицарите на Бодила също се включили в надпреварата за голямата награда. В този момент нуждата на драконесата да намери Кулата на Върховното чародейство била по-голяма отвсякога. Така тя започнала да заграбва колкото може повече от земите на Абанасиния, като внимавала да не привлича излишно вниманието на своята братовчедка Малис.
Рицарите на Бодила, надареният с магически способности клон на Рицарите на Нерака, също чувствали, че могъществото им е намаляло. За това те обвинявали Палин и неговата академия за чародеи. Последвало дръзко нападение над Академията, при което Палин бил отвлечен, а слугите-дракони на Берил довършили останалото.
След месеци на „разпити“, Сивите мантии освободили Палин. Карамон така и не бе пожелал да навлезе в подробности около мъченията, на които бяха подложили сина му, а и Джерард не беше поискал да узнае. Жителите на Утеха обаче не бяха толкова сдържани в отношението си и надълго и нашироко бяха обсъждали случая. По тяхно мнение враговете не само бяха изкривили пръстите на Палин, Сивите мантии бяха успели да изкривят и душата му.