Драконите на сломеното слънце [bg]

— Страданията, да! Бях пленник на Рицарите на Бодила в продължение на три месеца. Три месеца! Не минаваше и ден, без да ме изтезават по някакъв начин. Знаеш ли защо? Знаеш ли какво искаха? Искаха да знаят защо магическите им сили отслабват! Мислеха си, че аз имам нещо общо с това! — Той се изсмя с горчивина. — И искаш ли да знаеш защо ме пуснаха? Понеже осъзнаха, че повече не съм заплаха за тях! Просто старец, неспособен нито да ги нарани, нито да им попречи с каквото и да било.

— Можели са да ви убият, сър — отбеляза Джерард.

— Може би така щеше да бъде по-добре — отвърна Палин.

Двамата потънаха в мълчание. Рицарят сведе очи към пода. Даже кендерът мълчеше и се бе укротил.

Магьосникът въздъхна едва доловимо. Протегна смазаната си ръка и я сложи на рамото на Джерард.

— Прости ми — произнесе малко по-сдържано. — Не обръщай внимание на онова, което казвам. Напоследък съм готов да се обидя и от най-малкото. И все още не съм ти благодарил, задето ми донесе новината за смъртта на баща ми. Сега го правя. Съжалявам, че си е отишъл, но не мога да го оплача. Както казах, сега той е на едно по-добро място. — Да, зная — добави, като погледна проницателно младия войн. — Вече съм почти сигурен, че едва ли си дошъл чак дотук единствено заради това. Дегизировката те е поставила в огромна опасност, Джерард. Ако Мрачните рицари те бяха разкрили, вероятно щяха да те подложат на далеч по-големи мъки, отколкото изпитах аз, а накрая щеше да изгубиш и живота си.

Тънките устни на Палин се разтегнаха в горчива усмивка:

— Какви други новини те водят при мен? Едва ли са добри. Никой не би рискувал живота си, за да ми донесе добри новини. А и как изобщо беше сигурен, че ще ме откриеш?

— Не аз открих вас, сър — поправи го рицарят. — А вие мен.

В началото Палин го изгледа объркано, след което кимна на себе си:

— Аха, разбирам. Приказките за артефакт, който някога е принадлежал на моя чичо Рейстлин. Знаел си, че това ще подразни любопитството ми.

— Надявах се, сър — отвърна Джерард. — Предполагах, че или елфът при моста е част от съпротивата или най-малкото самият мост ще бъде под наблюдение. След това просто се доверих на предположението, че един магически артефакт в комбинация с името Маджере ще успее да стигне до вас.

— Допуснал си голям риск, като си се доверил на елфите. Както вече забеляза, част от тях не биха се поколебали да погубят някого като теб.

Джерард погледна към двамината елфи — Калиндас и Келевандрос, ако помнеше правилно имената им. Не отделяха очи от него, а ръцете им неизменно бяха близо до дръжките на мечовете.

— Бях напълно наясно, сър — призна той. — Но това бе единственият начин да се свържа с вас.

— Значи да приема, че няма никакъв артефакт? — поинтересува се Палин, прибавяйки към тона си нотка на горчиво разочарование. — Било е просто хитрост.