Наследството на Карл Велики [bg]

Рамзи слезе от колата и последва дежурния. Маккой бе настанена в кабинета на командира на базата и се радваше на всички удобства.

— Време беше — подхвърли тя. — Чакам вече два часа.

Рамзи разкопча палтото си. Вече му бяха докладвали, че задържаната е проверена за електронни устройства.

— Мисля, че ние с теб имахме уговорка — промърмори той, сядайки срещу нея.

— Не, Лангфорд. Уговорката си е за теб. За мен няма нищо.

— Обещах да ти уредя място в следващата администрация.

— Но не можеш да го гарантираш, нали?

— Нищо на този свят не може да бъде гарантирано. Мога само да увелича шансовете ти и го правя. Но да ме записваш? Да ме караш да правя неволни признания? А после и да се появиш тук? Не е начинът, Даян.

— Какво има в този склад?

— А ти как разбра за него? — любопитно я погледна той.

— Аз съм помощник-съветник по националната сигурност.

След кратко колебание Рамзи реши да сподели част от истината.

— В склада се съхраняват предмети, открити по време на операция „Висок скок“ през 1947-а, а също и такива, намерени при операция „Вятърна мелница“ през 48-а. Доста необичайни неща, които имат връзка със съдбата на НР-1А през 71-ва. Подводницата е изпълнявала секретна мисия, свързана с тях.

— Едуин Дейвис говори с президента за споменатите операции — кимна Маккой. — Чух го с ушите си.

— Даян, знаеш какво ще стане, ако се разчуе, че флотът не е предприел нищо за издирването на потъналата подводница. Не само не я издирва, но и потулва нещата. Лъжат се близките на екипажа, фабрикуват се фалшиви доклади. В онези години това можеше да се размине, но не и днес. Ще стане огромен скандал.

— А каква е твоята роля?

Интересно. Май щеше да се окаже, че дамата не е кой знае колко информирана.

— Заповедта да не се издирва НР-1А беше издадена от адмирал Дайлс. Ако беше станала обществено достояние, репутацията му щеше да се срине. А аз съм много задължен на този човек.

— Защо тогава уби Силвиан?

Тук вече нямаше място за никакви откровения.

— Никого не съм убил!

Тя понечи да каже нещо, но Рамзи вдигна ръка.

— Обаче не отричам, че искам тази длъжност.

Въздухът определено се нажежи. Сякаш в кабинета се водеше напрегната игра на покер. Очите му се забиха в лицето й.

— Говоря открито с теб, надявам се и ти да сториш същото.

Сътрудникът на Атос Кейн го беше уверил, че Даниълс е приел благосклонно идеята за назначението му, но поведението на Маккой не го потвърждаваше. Запазването на око и ухо в Овалния кабинет беше от жизненоважно значение. Добрите решения винаги се опират на добрата информация. Тоест той се нуждаеше от нея.

— Знаех, че ще се появиш — подхвърли Маккой. — Много ми е интересно, че този склад е под личния ти контрол.