Боговете на войната [bg]

Застана срещу Октавиан и вдигна меча си.

— Заплашваше ме, че пак ще ми счупиш ръката. Е, ще опиташ ли?

Октавиан нападна толкова бързо, че го завари почти неподготвен. Първият удар беше изпитание за силата му. Брут го отби леко и каза:

— Не бива да си стягаш така краката, момче. Това ограничава пъргавината.

Няколко минути се биха мълчаливо. Октавиан опита комбинация от удари, които приключиха с приклякане на едно коляно. Брут изби меча му настрана и отбеляза:

— Е, това е по-добре. Виждам, че Домиций е поработил с теб. Той обича това приклякане.

Видя, че Октавиан се разкри, и нападна. Младежът отби меча му, но Брут успя да го перне по бузата. Октавиан пипна лицето си и вдигна ръка, за да покаже, че няма кръв.

— Да не мислиш, че е само до първа рана, момче? — попита Брут. — Ти си наивен като Юлий. Вероятно затова те харесва.

И още докато говореше, започна серия от удари с увеличаваща се скорост. Счепкаха се и Октавиан го блъсна с рамо в главата.

— Остаряваш — отбеляза младежът, когато отново се разделиха.

Брут го изгледа; усещаше истината в думите му. Беше загубил светкавичната бързина от младостта си… но пък имаше достатъчно опит, за да унижи един младок — беше сигурен в това.

— Юлий всъщност споделил ли е с теб плановете си кога ще се върне? — попита той. И двамата вече се потяха. Брут видя, че очите на Октавиан се присвиват, и продължи, като изчакваше, за да атакува: — Този град ще стане втората столица на империята му, казвал ли ти е това? Съмнявам се, че си е направил този труд. Ти винаги си първи в редицата да му целуваш задника. Какво значение има дали ще коленичиш пред военачалник, или пред император?

Отговорът беше бърз и трясъкът на мечовете се поднови. Брут започна да се задъхва. Нямаше обаче слабост в защитата му и Октавиан можеше да се бие цял ден, преди да намери пролука в нея. Младият мъж усети увереността му, отдръпна се и викна:

— Ти си задник! Лъжец, предател и страхливец!

Очите му проблеснаха, докато изчакваше атаката, но Брут само се разсмя и това го обърка.

— Попитай го тогава, като се върне, момче. Питай го какво мисли за твоята обична република. Той ми каза… — Отново се хвърлиха един срещу друг и Брут резна бедрото на Октавиан. Кръвта бликна като фонтан и той продължи весело: знаеше, че скоро ще последва слабост. — Каза ми, че дните на сената са приключили, но вероятно теб ще те излъже, за да пощади крехката ти гордост.

Вече пристъпваха по-бавно.

— Какво си мислиш? Че се биехме за републиката? — попита подигравателно Брут. — Може би преди, когато бяхме млади, но сега той има царица и тя носи сина му.