Убийството на Линда [bg]

57

Още в понеделник следобед откраднатата кола вече се намираше в гаража на управлението във Векшо. Еноксон и колегите му незабавно пристъпиха към работа и само денонощие по-късно споделиха откритията си с разследващата група. Два от иззетите от автомобила отпечатъка съвпадали с един от петте дактилоскопски комплекта с неизвестен притежател, фиксирани на местопрестъплението. Върху облегалката на шофьорското място криминалистите открили и сини влакна. Изпратили ги в Линшопинг за анализ, но според предварителното им заключение — лабораторията във Векшо също разполагаше със сравнителен микроскоп — влакната почти сигурно съвпадали с кашмирените нишки, открити на местопрестъплението.

Експертите открили и други неща, каквито обикновено се откриват при внимателно претърсване на превозно средство, свързано с престъпление: пясък, дребни камъчета, цели фъндъци прах върху пода, купчина косми и текстилни влакна върху постелките и седалките, стари касови бележки и други разписки, натъпкани в жабката и на всевъзможни места. В багажника откриха крик и задължителния комплект с инструменти, както и червен детски зимен гащеризон и старо детско столче за кола. В храсталак на няколко метра от колата полицаите от Нюбру се натъкнали на празна десетлитрова туба за бензин. Но в близост до изоставения сааб криминалистите не открили следи нито от кръв, нито от семенна течност, нито от какъвто и да е телесен секрет.

Modus operandi на извършителя показваше недвусмислено какви са били намеренията му. Отвертката, забита в ключалката за запалване, бастуна за заключване на волана, изваден по класическия начин, угарката в пепелника, опитът да запали колата, за да унищожи всички следи. В своята съвкупност тези улики рисуваха образа на класическия извършител: наркоман с дебело досие, лице от твърдия криминален контингент на полицията. Дори обстоятелството, че не е успял да подпали автомобила, защото бензинът не му е стигнал, потвърждаваше образа, който разследващите си бяха изградили за него: разпилян и надрусан.

Две обстоятелства смущаваха Еноксон. С първото можеше някак да се примири: сините влакна от скъпия пуловер може да бяха попаднали в колата, защото извършителят го е откраднал. Но криминалният експерт не можеше да пренебрегне с лека ръка факта, че отпечатъците му не фигурират в полицейските регистри. Ако убиецът действително се вписваше в създадения профил, следваше отпечатъците му да присъстват в базата данни; ако пък той беше изключението, потвърждаващо правилото, защо се появяваше чак сега — трийсет години след началото на кариерата на Еноксон?