![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
— Всичко, казано от майка ми, е вярно. И някои от най-невероятните неща нарочно бяха изпуснати. Например, майка ми е разговаряла с една змиорка с наметало, която пускала мехурчета. Също…
Патрик се спря, припомняйки си предупрежденията на Никол.
Брайън беше смаян.
— Змиорка с пелерина? Как е разбрала какво й говори?
Патрик погледна часовника си.
— Извини ме, Брайън — изрече рязко, — но съм дошъл със сестра си и тя очаква да се срещнем…
— Да не е момичето с малката червена рокличка, която ама наистина е доста изрязана?
Патрик кимна. Брайън сложи ръка върху рамото на своя нов приятел.
— Нека ти дам един съвет. Някой трябва да говори със сестра ти. Начинът, по който се държи с момчетата, кара хората да си мислят, че е лесна.
— Кати си е такава — изрече отбранително Патрик. — Никога не е била с хора, освен с членовете на семейството.
— Извинявай — Брайън сви рамене. — Така и така не е моя работа… Виж, защо не ми се обадиш някой път? Много ми беше приятно да разговарям с теб.
Патрик се сбогува с Брайън и се отправи към вратата. Къде беше Кати? Защо не се беше върнала в гимнастическия салон?
Секунди след като се озова навън, чу високия й смях. Кати стоеше на игрището заедно с още трима мъже, единият от които беше Олаф Ларсен. Всички пушеха, смееха се и пиеха от една бутилка, която минаваше от ръка на ръка.
— Значи коя поза ти харесваш най-много? — запита един мургав младеж с мустаци.
— О, предпочитам да съм отгоре — заяви през смях Кати. Отпи от шишето. — Така владея положението.
— Звучи ми добре — отвърна мъжът, чието име беше Андрю. Той се изкиска и постави многозначително ръка на задника й. Кати го отблъсна, все още смеейки се. Секунди по-късно видя Патрик да се приближава.
— Ела тук, бебчо — извика тя. — Тази работа, дето я пием, е огън.
Тримата мъже, които бяха затегнали кръга около Кати, леко се отдръпнаха, когато Патрик наближи. Макар че все още беше доста мършав и недоразвит, той беше висок и изглеждаше внушително на мъждивата светлина.
— Отивам си у дома, Кати — рече Патрик, когато се озова редом с нея. Отказа бутилката. — Мисля, че трябва да си тръгнеш с мен.
Андрю се разсмя.
— Ларсен — звучеше саркастично, — момичето ти за забавления се придружава от тийнейджър.
Очите на Кати светнаха от гняв. Тя пое нова глътка от бутилката и я подаде на Олаф. После сграбчи Андрю и го целуна жадно по устата, притискайки плътно тялото си до неговото.
Патрик се смути. Олаф и другият мъж взеха да викат и да свиркат, когато Андрю върна целувката на Кати. След почти цяла минута Кати се изскубна.
— Да си вървим сега, Патрик — рече с усмивка, очите й все още бяха вперени в мъжа, когото бе целунала. — Мисля, че за една вечер това му стига.
12.
От прозореца на втория етаж Епонин се бе загледала в заоблените гънки на склона. СОГ покриваха хълма, фината им мрежа почти скриваше кафеникавата почва.
— Е, Еп, какво ще кажеш? — запита Кимбърли. — Определено е добро. А когато засадим гората и тя порасне, през прозореца ще виждаме дървета и трева, дори може би някоя катеричка. Това е допълнително предимство.
— Не зная — отвърна след няколко секунди някак разсеяно Епонин. — Малко по-малък е от апартамента, който харесах вчера в Позитано. И изпитвам известни опасения да живея тук, в Хаконе. Никога не съм познавала толкова много азиатци…
— Чуй, съквартирантке, не можем да чакаме вечно. Още вчера ти казах, че трябва да побързаме с избора. Имаше седем двойки, които искаха апартамента в Позитано, и нищо чудно, след като в цялото село бяха останали само четири квартири, така че ние просто нямахме късмет. Като изключим онези маломерни апартаментчета над магазините по главната улица в Бовоа, а аз не желая да живея там, защото са изложени прекалено на показ, сега ни остава да избираме — или тук, или в Сан Мигел. А в Сан Мигел живеят всички чернокожи и мулати.
Епонин седна на един от столовете. Намираха се във всекидневната на малък двустаен апартамент. Беше мебелиран скромно, но прилично — с два стола и голямо канапе, които бяха в същия кафяв цвят, както правоъгълната масичка за кафе. Апартаментът имаше една-единствена просторна баня и освен двете спални разполагаше с кухня, свързана с всекидневната; като цяло не беше повече от сто квадратни метра.