Мозайка от убийства [bg]

От самото начало на разговора бях останала с впечатлението, че той не ми казваше всичко.

— Изпуснал си някакви чинии, нали? — продължих аз.

Той ме изгледа навъсено.

— Няма ли вече да се приключи с този въпрос? Какво толкова е станало?

Аз въздъхнах.

— Виж, Доналд — може ли да ти казвам така?

— В момента не съм на работа. Можеш да ми казваш, както си искаш.

— Просто искам да разбера какво е станало. Аз работех с него. Познавах го добре и ако трябва да бъда честна, не го харесвах особено. Всичко, което ми кажеш, ще си остане между нас двамата, но аз не съм убедена, че наистина се е самоубил — и ако знаеш нещо, ако си чул нещо, това много ще ми помогне.

— Ако не си убедена, че се е самоубил, в какво си убедена?

— Ще ти кажа, ако ти ми кажеш всичко, за което те питам.

Той се замисли за миг.

— Имаш ли нещо против да изпуша една цигара? — попита ме той.

— Даже и аз ще дойда — отговорих му аз.

Добрите стари цигари за пореден път разчупваха леда и правеха така, че двамата да се почувстваме на една и съща страна. Излязохме заедно от ресторанта. Навън имаше място за пушачи — малка квадратна тераса, оградена със стени, така че да остане скрита от неодобрителните погледи на целия свят. И двамата запалихме по цигара. Аз му казах, че името ми е Сюзан, и отново му обещах всичко да си остане само между нас двамата. Той изведнъж заговори така, сякаш нямаше търпение да ми разкаже всичко.

— Значи си издател, така ли? — попита ме той.

— Редактор.

— Но работиш в издателство.

— Да.

— В такъв случай, може би и ти ще можеш да ми помогнеш в замяна — каза той и помълча, преди да продължи. — Аз познавах Алан Конуей. Познах го в момента, в който го видях, и точно затова изпуснах онези проклети чинии. За миг забравих за тях и чиниите ме изгориха през кърпата, с която ги носех.

— Откъде го познаваше?

Погледът му беше доста странен, когато се обърна към мен.

— Ти ли беше редактор на един от романите за Атикус Тип, който се казва „Нощен зов“?

Това беше четвъртата книга от поредицата, в която действието се развиваше в едно частно училище с пансион.

— Аз съм редактор на всичките — отговорих му аз.

— Как ти се стори?

Жертвата в „Нощен зов“ беше директорът на училището, убит по време на представлението на училищната пиеса. Той седи в тъмната зала, когато между хората от публиката пробягва тъмен силует, а в следващия миг отстрани във врата му с хирургическа прецизност се забива острието на нож. Хитрото е, че в този момент всички основни заподозрени са на сцената, така че няма как да са извършили убийството — макар в крайна сметка да се оказва, че все пак го е направил един от тях. Действието в книгата се развива съвсем скоро след войната, така че има предистория за предателство, извършено на бойното поле.