Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Един от начините, по който предпазният принцип пречи на иновацията, е, като затруднява експериментирането в периода между прототипа и практическото приложение. В случая със златния ориз този принцип изискваше разработчиците да получат специално одобрение с мащабни и трудоемки доказателства за всеки сорт или разновидност, преди да бъде тестван на опитно поле. Това означава, че също като при случая с конструирането на атомна електроцентрала е невъзможно да се изпитат множество варианти, за да се открие най-подходящият за нуждите на фермерите, което иначе е нормална практика в растениевъдството. Разбира се, първият избран сорт златен ориз се оказа неудачен и селекционерите трябва да се върнат от началната точка, да пропилеят няколко ценни години, през които умряха още деца. Ако Томас Едисон трябваше да получава специално регулаторно одобрение за всяка една от общо 6000 проби растения, които изпитал като материал за нажежаеми жички, никога нямаше да стигне до бамбука.
Присъдата на Марк Линас относно ГМО епизода е безпощадна: „Ние постоянно подклаждахме обществена неприязън към ГМО храните из кажи-речи целия свят и макар и невероятно, успяхме да спрем доскоро неспирния марш на цяла технология. Нашата поразително успешна световна кампания имаше само един проблем. Не беше истина“. Както и с отпора срещу кафето, вече е ясно, че противопоставянето срещу генномодифицираните култури е погрешно както фактически, така и морално. Технологията е безопасна, полезна за околната среда и потенциално добра за дребните фермери. Анти-ГМ движението се разви предимно сред богатите с достъп до обилна и евтина храна. Увеличаването на добивите за тях не е наложително или животоспасяващо. Но цената на забраната беше платена от болните и гладуващите, които нямаха право на глас. През последните години дори най-големите групи за натиск се отдръпнаха тихомълком. Но злото вече е сторено.
Когато от страх се игнорира науката:
случаят с хербицидите
Хербицидът глифозат, известен още и като „Раундъп“, се оказа евтин и повсеместен метод за контрол на плевелите след изобретяването му от учения от „Монсанто“ Джон Франц през 1970 г. Той има огромни предимства пред другите унищожители на бурени. Блокира единствено растителни ензими и в нормални дози реално е безопасен за животни, включително и за хора, а понеже се разлага бързо, не се задържа в околната среда. Той е далеч по-безопасен от по-стария препарат паракват, който понякога е използван и от самоубийци. Глифозатът трансформира земеделието, като позволи на фермерите да контролират плевелите химически, а не чрез по-вредното екологично оране, и доведе до революцията на неорното земеделие. Това е особено вярно за местата, където се отглеждат култури, модифицирани да бъдат устойчиви на глифозата.
През 2015 г. обаче Международната агенция за изследвания на рака (МАИР) към Световната здравна организация (СЗО) стигна до заключението, че при много големи дози глифозатът може да причини рак. Агенцията признава, че по същия критерий колбасите и дървените стърготини също би трябвало да бъдат класифицирани като канцерогенни, а кафето е дори още по-опасно (а за разлика от глифозата го пием редовно). Ефектът от попадането му в храните е минимален: в сладолед на „Бен енд Джери“ беше открит глифозат в концентрация от 1,23 части на милиард, което означава, че дете трябва да изяжда по три тона на ден, преди да се изложи на някакъв риск. Властите по безопасност на храните в Европа, Америка, Австралия и другаде са изследвали глифозата задълбочено и са стигнали до заключението, че той не представлява опасност в нормални дози. Германският институт за оценка на риска е проучил повече от 3000 изследвания и не е открил никакви доказателства, че препаратът вреди на животните.