Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
— Разпредели го при плашачите.
— Но той има сила и квалификация за по-сложна работа, — възрази внимателно Нериф.
Ханура го погледна все едно, че ей-сега ще се нахвърли на него и ще го погълне целия.
— Не съм те питала за мнението ти, Нериф! Иначе можеш да го последваш!
Нериф само се поклони мълчаливо, направи знак на Аниор да го последва и те тръгнаха към другия край на залата. Аниор успя да види как един от чакащите диаба полази на колене пред Ханура и нещо я молеше. После чу ехтящия из цялата зала глас на Ханура, свистенето на камшика и жалния вой на диабото.
— Тук винаги ли е така? — попита той Нериф.
— Да. Имаше късмет, че те удари само веднъж.
— Исках да ти благодаря — продължи Аниор, — че направи опит да се застъпиш за мен.
— Няма нищо. Да прати диабо с твоята сила при плашачите е направо престъпление. Имаме нужда от квалифицирани работници — плашачи колкото щеш. Но нали ти казах: — веднага усетих, че не те обича особено.
— Какво означава да си плашач? — попита Аниор.
— Ще разбереш. Най-тъпата работа при нас. Трябва да плашиш физическите същества, за да не се отклоняват от, правилния път на развитие.
Прелетяха към някаква отдалечена зона. Посрещна ги един дребен диабо с посивяла козина. Изразът на безкрайна скука на лицето му се смени с огромно удивление, когато ги видя. Хвърли се на колене пред тях и зачака заповедите на Нериф.
— Доведох ти нов. Покажи му какво трябва да прави — нареди Нериф.
Старчето учуден повдигна глава. После възрази, заеквайки:
— Какво да го правя? Нямам работа за такъв „разперен“ диабо.
— Прави каквото щеш. Изпълнявам заповед на Ханура; — отговори Нериф. После се обърна към Аниор.
— Ще гледам да те измъкна от тук по-скоро. Усмихна му се и отлетя. Аниор го проследи с поглед и се запита каква ли сила ги беше събрала още на рървия ден в това общество. Силната взаимна симпатия трябваше да има някакви причини. Диабата завързваха бързи, но повърхностни приятелства и между по-развитите от тях се появяваше остро осезаемо съперничество.
— Кажи ми нещо за Нериф — помоли Аниор дребното дяволче пред него, — днес пристигам във вашата общност и не познавам никого.
— Значи ти си ангарът, когото наказаха да стане диабо? — попита развълнуван старчето. После се ухили. — Голямо наказание! При нас е много по-готино.
Аниор се учуди на точната информация, с която разполагаше. Изглежда слуховете за такова изключително събитие се разпространяваха бързо.
— „Близнаците“ от зоната на пристигане успяха да те похвалят — продължи диабото пред него. — Наистина си много силен и вещицата ти направи голям номер, като те прати при нас.
— Питах те нещо — прекъсна го Аниор и размаха ядосан опашката си. Нямаше намерение да говори за себе си.
Старчето го погледна недоволен, но се подчини на нареждането му:
— Нериф също е „чужд“. Пристигна преди много време при нас и успя доста бързо да напредне, въпреки че започна също като плашач. Сега е главен координатор. Различен е от нас, като повечето от тези, непреминали през нашата еволюция от самото начало. Строшава се от работа и така се подмаза на вещицата. Казват, че е страхотен организатор. Иначе няма много приятели, като повечето от „разперените“.
Последната дума изрече по-скоро с пренебрежение, отколкото с уважение. Силата, която се ценеше толкова много от ангарите, не беше на почит в тази общност.
Погледна Аниор, въздъхна тежко и каза:
— Наистина не знам какво да те правя. Хайде да ти обясня задълженията ти.
Да си плашач наистина беше тъпа работа. Слизаха в домовете на хората и ги плашеха с помощта на измислени чудовища или само със собствения си вид. Дори работата на изкусителите беше по-интересна. Там също се работеше със стандартни средства, но от време на време трябваше да се измисли нещо по-хитро.
Работата имаше само едно несъмнено предимство. Тя осигуряваше на Аниор достатъчно свободно време да се промъква тайно в зоната на знанието и да продължи архитектурните си занимания. Надяваше се Ханура да е достатъчно заета с наказателните си акции и да не му обърне внимание.
Съжаляваше, че не му бяха разрешили да вземе матрицата на своята гора със себе си. Да почне да гради нова, му се видя като предателство към старата и той се зае с по-прости, но по-осъществими задачи. Правеше живи кристали, размножаващи се чрез делене. Опита и типично диабоски творения. Чудовища, бури с определени параметри, вулканични изригвания и земетресения. Но нямаше как да ги изпробва без да бъде забелязан.