Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Значи ги манипулираме също като вещерите — рече Кайку и наклони глава. — Ние сме по-малката от двете злини, Кайлин. Но все пак сме злина.
Кайлин се изсмя.
— Злина! Какво изобщо знаеш за злините? — Смехът й секна и лицето й придоби ненавистно изражение. — Злина е когато цялото село пребие с камъни дете на седем жътви и го остави да умре в канавката. Злина е да останеш съвсем сама и да те е страх дори да заспиш, защото не знаеш дали няма да възпламениш всичко насън; да се скиташ от град на град и да си робиня, а после курва, защото нямаш дом и всеки път, когато дойде огънят, трябва да бягаш и да се криеш в пустошта, където да се храниш с корени и да умираш от глад, треперейки дали мъжете с ножовете няма да те убият! Злината се чете в погледа на всички тези копелета, които живеят в тази страна и те презират, задето си Различна! — Гласът й се бе извисил до вик, ала сега изведнъж се понижи, макар че омразата не го напусна. — Те могат да ме презират, Кайку. Но отсега нататък вече ще се страхуват от мен.
По-младата жена мълчеше. Известно време двете се гледаха безмълвно.
— Ще ти помогна да унищожиш чаросплетниците — каза накрая Кайку. — Но след това вече не искам да бъда част от твоя Орден, Кайлин. Виждам, че ти не си онова, което съм търсела през цялото това време.
Тя приплъзна единия параван и излезе, затваряйки го след себе си. Кайлин остана сама и се заслуша в празненството, което продължаваше да кипи отвън.
Баракс Зан ту Икати откри дъщеря си да стои на покрива на храма.
Покривът беше плосък и бе съграден от вездесъщия за Арака Джо бял камък. Като се изключат порутените статуи, които се издигаха във всеки от ъглите му, бе лишен от декорация. Лусия бе седнала на сантиметри от ръба му и съзерцаваше нощното небе, обгърнала нозете си с ръце и опряла брадичка в коленете си.
Когато Зан завари дъщеря си в това състояние, изведнъж изпита чувството, че каквото и да кажеше, щеше да прозвучи не на място. В крайна сметка обаче преодоля смущението си и рече:
— Стражите долу ми казаха, че мога да те намеря тук.
Тя се обърна и щом го видя, на лицето й разцъфна усмивка.
— Татко! — възкликна девойката. — Поседни до мен.
Учуден от реакцията й, която бе доста различна от очакванията му — тези, които бяха разговаряли с нея напоследък, бяха останали с коренно различни впечатления, — Зан пристъпи напред и седна на края на покрива, провесвайки крака отвъд ръба.
— Тази вечер всички са щастливи — рече тя. Фенерите долу хвърляха златисти отблясъци и озаряваха бледосините й очи. Хората се разхождаха по напуканите алеи, разговаряха оживено, пиеха и се смееха, а музиката на някакъв незнаен оркестър изпълваше нощта.
Понеже не знаеше какво да каже, Зан вдигна глава и се загледа в луните. Белият диск на Аурус бе увиснал в северната част на небосвода, а Иридима надничаше боязливо зад него.
— Радвам се да видя, че си се възстановил — каза дъщеря му. — Липсваше ми.
Богове, колко бе красива, каза си благородникът. И толкова много приличаше на майка си. Мисълта, че е негово дете, го изпълни с гордост.
— Твоите роднини трябва да се постараят повече, за да ме откъснат от теб — усмихна се мъжът.
— Говорих с Ойо — каза Лусия. — Това няма да се повтори.
Зан примигна.
— Какво си направила?
Девойката го дари с възможно най-невинния си поглед.
— Но ти дори не знаеш дали е била тя! — възкликна той. — Дори аз не съм сигурен!
— Напротив — рече спокойно тя. — Бе повече от очевидно.
— И си я обвинила? Та ти се върна преди броени часове!
— Не съм я обвинявала за нищо — уточни Лусия и също провеси крака над покрива. — Само й казах, че ако занапред те сполети някакъв инцидент, който го сметна за подозрителен, ще се отрека от рода Еринима.
Няколко секунди Зан остана със зяпнала уста, след което се разсмя сърдечно и поклати невярващо глава. Никога досега Лусия не се бе държала по такъв начин.
— Всемогъщи богове, ти наистина си като майка си! — възкликна аристократът. — Каквото и да се е случило в тази гора, то явно е запалило огъня в теб!
— Да — промълви тихо Лусия и погледът й се насочи на север, където отвъд планините се простираше гората Ксу. — Точно така стана.
Късно тази нощ Асара отново посети Кайку. Тъмнокосата Сестра очакваше това и я чакаше.
— Седни, Асара — покани я тя и посочи към рогозките, постлани в средата на стаята. До тях имаше маса с горчив чай, вино и други напитки, както и различни закуски. Добро посрещане на гости; изненадващо за Кайку, която рядко си правеше труда за подобни неща, и още по-изненадващо за съпругата на Реки, която не я бе предупредила за посещението си. Особено като се имаше предвид омразата, която според Асара Кайку хранеше към нея.