Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Известно време гостенката не помръдна от прага, сякаш се боеше да не попадне в капан, след което пристъпи вътре и коленичи на една от рогозките. Беше се изкъпала, преоблякла и дори си бе сложила сенки за очи, докато домакинята бе облечена в семпла черна копринена роба, а косата й беше мокра и несресана. Изглеждаше толкова неглиже, че някой страничен наблюдател би си помислил, че Асара е нейна сестра, която се е отбила за малко да обменят най-пресните клюки.
Когато Кайку й предложи чай, гостенката отказа и поиска вино. Тъмнокосата Сестра реши да й прави компания с питието и седна с кръстосани крака на срещуположната рогозка.
— Какво е всичко това? — попита подозрително някогашната й прислужница.
Кайку вдигна рамене.
— Нищо — рече. — Просто съм в такова настроение.
Тези думи обаче не бяха достатъчни, за да разсеят безпокойството й.
— Знаеш ли — започна Сестрата, — понякога ти завиждам, Асара. Завиждам ти за начина, по който можеш да се променяш. Как винаги можеш да започваш отначало. Сигурно е невероятно.
— Подиграваш ли ми се? — намръщи се съпругата на Реки.
— Не — поклати глава Кайку. — Наистина го мисля.
— Тогава няма за какво да ми завиждаш — рече гостенката. — Ние не се учим от грешките си. Възрастта не води до натрупване на мъдрост, а само убива ентусиазма за вършене на глупости. Може да се преобразиш хиляда пъти и пак ще изкопаеш същите дупки, в които да затънеш.
Кайку сведе поглед към чашата си.
— Боях се, че ще кажеш точно това — рече тя и отпи от виното си.
— Какво има, Кайку? Да не се е случило нещо? — попита Асара. Не можеше да повярва, че тези думи бяха излезли от устата й, но в държанието на събеседничката й имаше нещо, което я трогна.
Сестрата вдигна очи към нея и гостенката й забеляза сълзичките, които се търкулнаха по двете й страни. Някогашната й прислужница за малко да се протегне, за да я погали успокояващо по ръката, ала се спря.
— Всичко се разпада, Асара — прошепна Кайку със свито гърло. — Не издържам вече. Просто не мога.
Съпругата на Реки беше толкова потресена, че не знаеше какво да й каже.
— Гледам как приятелите ми умират и не мога да сторя нищо, за да предотвратя гибелта им — сподели тя. — Участвам в тази война вече почти десет години и какво получих насреща? Нищо. Какво изобщо ще ми донесе победата? Ще ме лиши от единствената причина, поради която продължих да живея след смъртта на семейството ми. Унищожим ли чаросплетниците, животът ми ще изгуби смисъла си. Няма никой, на когото да се доверя, и нищо, в което да мога да повярвам. Накрая всеки ме предава и всеки идеал се оказва фалшив. Аз не се бия, за да направя живота си по-добър — сражавам се, за да му попреча да стане по-лош.
— Не бива да говориш така — каза накрая Асара. — Ти си много по-силна, Кайку.
— Нима? — извика Сестрата. — Колко още се очаква да понеса, преди да свърша като Фаека?
Някогашната й прислужница не каза нищо. Не беше сигурна дали събеседничката й не я обвинява за смъртта на приятелката си.
Кайку избърса очите си с ръкава на робата си.
— Ох, защо изобщо ти говоря това? — измърмори тя по-скоро на себе си. — Не мога да очаквам точно ти да ми съчувстваш.
— Но аз… допринесох за тъгата ти — каза Асара и кръстоса ръце в скута си. — Прости ми.
Сестрата се изправи и се приближи до гостенката си, след което коленичи до нея и я прегърна. Развълнувана от настроението на Кайку, някогашната й прислужница отговори на прегръдката й. От безпокойството й не беше останала и следа.
— Не мога да храня лоши чувства към теб, Асара — рече Кайку. — Ти ми беше приятелка… по свой собствен начин.
Съпругата на Реки въздъхна и притисна Сестрата още по-силно към себе си, опитвайки се да овладее изблика на чувствата си.
— Никога вече няма да те нараня — промълви след малко. — Обещавам ти. Аз съм себична и жестока — повече, отколкото предполагаш, — но няма да те нараня отново.
Тя чу как Кайку се разплака, заровила лице в косата й. Когато се отдръпнаха една от друга, Асара забеляза, че очите на приятелката й са червени и това едва ли се дължеше само на плача.
— Готово — рече тя.
Сърцето на Асара подскочи. Тя се вторачи в събеседничката си, страхувайки се да й повярва.
— Съвсем дребно нещо — продължи Сестрата. — Някакъв процес, който не работеше както трябва. Промених това. — Лицето й внезапно помръкна. — В този свят имаше достатъчно смърт. Възползвах се от възможността да внеса живот. Това е всичко, което мога да сторя.